Синовете на Спарта [bg]

Когато чу зад себе си някой да извиква името му на оживената улица, Ксенофонт се намръщи.

От векове Атина беше най-богатият град в Гърция. Бедните винаги бяха идвали тук да търсят късмета си, а други строяха бойните кораби на атинския флот и харчеха спечелените пари по таверните на пристанището. Някои предпочитаха да крадат, рискувайки да бъдат бичувани публично или прогонени. Ксенофонт се отвращаваше от младежи, които можеха да станат наемници, а вместо това безделничеха, наливаха се с кисело вино и понякога дори протягаха ръка за просия.

Беше опознал някои от тях, докато със Сократ обикаляха по улиците, увлечени в разговори. Разбира се, грозният мъж, който ходеше бос в дреха, цялата в кръпки като на най-бедния просяк, привличаше внимание. Ксенофонт си спомни първия път, когато бе седнал в краката на философа на агората — тогава Сократ беше извикал един младеж, Хефест, да седне до него. Момъкът беше водач на местна банда. Беше се приближил наперено, докато приятелите му подвикваха, че дъртият пръч щял да го такова отзад. Ксенофонт се беше подразнил, а пък Сократ бе засипал Хефест с цял порой въпроси и бе успял да понесе подигравките му и грубите му отговори, за да намери истинската му същност. И успя. Защото когато един от приятелите на Хефест направи някакъв подигравателен коментар, той го цапардоса по главата така силно, че момчето падна и после се омете с подвита опашка.

Оттогава Ксенофонт беше виждал стотици подобни случаи. И въпреки това Сократ твърдеше, че не знае нищичко, че само задава въпроси, докато хората не разберат в какво всъщност вярват. За някои това беше откровение като изгряващото над хълмовете слънце. За други познанието се оказваше непосилно и те се намразваха — или по-често намразваха човека, който ги беше накарал да видят какви са в действителност и в какво вярват.

Ксенофонт погледна през рамо и стисна юмруци, когато видя бръснатата глава на Хефест. Младежът беше крадец и грубиян, а тълпата наоколо тъкмо излизаше от театъра на Дионис. Хората вървяха и обсъждаха какво са гледали, изгубени в измислени светове, докато такива като Хефест се промъкваха сред тях и отмъкваха кесии и всичко, до което можеха да се доберат. Бандите издебваха онези, които бяха твърде слаби, за да се защитят, и Ксенофонт се отвращаваше от тях. Може би Хефест долавяше у него точно тази неприязън. Макар че следваше Сократ като телохранител всеки път, когато философът излизаше, Хефест изпитваше рядка ненавист към Ксенофонт. Беше само на осемнайсет и беше повече кости, отколкото плът, но не бе достатъчно глупав, за да предизвика пряко Ксенофонт. Вместо това подтикваше мършавите си събратя да го замерват с камъни, развалени яйца и гнили плодове.