Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

бегом излязъл от гората.         А в тоз момент върху тревата възлюбените сладко спят. Две левги само ги делят [1852] от двора… Откъде да знаят, че може би им идва краят. Пазачът несъмнено знае повелята на Марк каква е: [1856] добра награда ще даде на този, който предаде Тристан. Пазачът затова към двора тича през глава, [1860] а кралят вече е събрал там дворцовия трибунал. Пазачът по наклона слиза и тичешком в палата влиза. [1864] Да не помислите, че той там спрял за отдих и покой: и дъх не щял да си поеме, за да не губи ценно време. [1868] Щом в залата голяма влязъл и кралят Марк го забелязал, извикал го и го попитал: — Навярно ти до нас долиташ [1872] със важна новина. Аз знам, че си ловец и то голям, и с кучетата гонки правиш. Ти тъжба ли ще ми представиш? [1876] Защо така припрян изглеждаш? Да нямаш сметки да уреждаш със друг или пък негодуваш, че не ти дават да ловуваш [1880] за дивеч в моята гора? — Кралю, до двора се добрах бегом и моля за внимание. Нали сте дали обещание [1884] да наградите свръхдобре човека, който разбере къде Тристан се е укрил. Ако на място, с риск дори, [1888] той да го залови не може, пред вас за всичко да доложи. Открих го. Истината вам говоря аз, защото знам, [1892] че инак ме грози въжето. Сир, нека идем там, където Изолда и Тристан щастливо си спят спокойно в място диво. [1896] Изтръпнах, като ги видях, и тук веднага дотърчах.         А кралят слуша и пухти, въздиша, ярост го гнети. [1900] И пита: — Где са те? В кой кът? — Прегърнали се, те лежат в гората под заслон от клони. Кралю, вземете своя кон и [1904] да тръгваме. Да отмъстите! Ако от мъст се въздържите, то ще е знак, че крал без чест владее кралството ни днес. [1908] — Веднага тръгвай ти оттук! — отвръща Марк. — На никой друг ни дума! Има кръстопът при гробището, гдето спят [1912] покойните, край Кръст червен. Ще ме изчакаш там. От мен сребро и злато ще получиш, щом замисълът ни сполучи. [1916]         Тъй станало… Бог го убил тоз, който си е наумил Тристан на смърт да обрече! Да бе си траял, вярвам, че [1920] не би умрял в позор и срам (куп случаи такива знам).         Марк на придворните си казал: — Аз тръгвам. Да не е излязъл [1924] сега след мене някой друг! Нареждам да стоите тук. — Не бива тъй, кралю, сега не е хич време за шега. [1928] Без свита и извън палата! Лъжец ли с новина чудата успя ума ви да замае? — Не, нищо ново аз не зная — [1932] отвръща Марк. — Но този ден една девица среща с мен желае и по таз причина на кон самичък ще замина. [1936] — Как тъй ще тръгнете самин? Нали Катон на своя син заръчал да не ходи сам! — Аз на Катон съвета знам, [1940] но оставете Марк да прави това, което му се нрави.         На своя кон, запасал меча, готов е Марк да тръгва вече; [1944] той все така е обладан от страшна ярост, че Тристан съпругата му е отнел. И затова се е заклел [1948] сам с меча си да ги убие, ако ги някъде открие. И въпреки че съжалява за случката, Марк продължава [1952] напред, защото иска мъст. Когато стига онзи кръст, където горският го чака, те тръгват по пътека пряка [1956] през гъстата гора. Вървял отзад ядосаният крал и размишлявал, с меч в ръка, че само мечът досега [1960] единствен верен му е бил,