Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Да.
— Ще ми разкажеш ли за какво става въпрос, или да звъня в полицията?
— Мислиш ли, че този път ще ти повярват?
Машинистът на влака продължи пътя си със свито сърце. В момента, в който двете коли на релсите се появиха в светлината на фаровете, той вече не беше в състояние да направи каквото и да било. Пое си дълбоко въздух. Боже господи! Никога досега не му се беше случвало подобно нещо. Пред машината се бяха изпречвали зайци и сърни, нищо повече. Дори не искаше да си представи какво щеше да стане, ако колите не се бяха изтеглили навреме.
Що за идиот трябва да си, за да преминеш прелез при спуснати бариери? Вероятно са били хлапаци, занимаващи се с кражби на коли. Машинистът изпусна нова въздишка и с облекчение установи, че пулсът му започва да забавя ритъма си. Ръката му се протегна към радиостанцията.
— Мамка му!
— Нали ти казах, че трябва да изчакаме?
Тримата мъже бяха слезли от аудито и оглеждаха прелеза, на който бяха зарязали лимузината. Нодон хвърли отровен поглед към колегите си и бавно се върна в колата. Докато Берже и Годар се наливаха с бира в крайпътния бар и се хилеха на тъпите си вицове, той беше насочил вниманието си към радиото, тъй като смяташе, че то ще бъде първото, което ще съобщи за железопътната катастрофа. Но нищо подобно не се случи и той отново настоя да се върнат на прелеза. Колегите му неохотно отстъпиха просто за да му затворят устата.
Но Нодон се оказа прав. На прелеза нямаше нищо: нито останки от кола, нито дерайлирал влак, нито мъртъв англичанин. Празният мерцедес се намираше малко встрани от релсите и съвсем не приличаше на кола, преживяла стълкновение с експресен влак.
Но още по-лошо беше вниманието, на което се радваше в момента. По тъмния лак на боята се отразяваха сините светкавици на въртящи се полицейски лампи. От двете му страни бяха спрели патрулни коли.
— Това вече е лошо — изръмжа Берже и здраво стисна волана.
— Нали твърдеше, че ченгетата никога не се отбиват насам? — изгледа го Годар. — И точно по тази причина избрахме шибаното място?
— Аз ви предупредих — мрачно се обади Нодон от задната седалка.
— Но как, по дяволите…
— Този разговор е излишен, момчета. Шефът със сигурност няма да бъде доволен…
— По-добре му се обади.
— Аз ли? Ти му се обади!
Полицаите оглеждаха местопроизшествието със служебните си фенерчета. От колите долиташе пропукването на радиостанции.
— Хей, Жан-Пол — подвикна единият от тях и вдигна от земята смачкана емблема на ситроен. — Тук има доста счупени стъкла, най-вероятно от фарове.
— Машинистът е докладвал за стар ситроен — обади се друг член на екипа.
— Но къде се е дянал?
— Не е стигнал далеч. Земята е подгизнала от охладителна течност.
Други двама полицаи осветяваха вътрешността на мерцедеса. Единият от тях забеляза нещо лъскаво на задната стелка и внимателно го измъкна на върха на химикалката си. Оказа се празна гилза.
— Здрасти — поздрави той. — Какво търси тук гилза от деветмилиметров куршум? — Доближи късчето метал до носа си и обяви: — Изстреляна е съвсем наскоро.
— Прибери я в торбичката за веществени доказателства.
Другото ченге вдигна смачканата визитна картичка от седалката и насочи фенерчето си към нея.
— Някакво чуждестранно име — установи той.
— Според теб какво се е случило тук?
— Казва ли ти някой? — въздъхна униформеният.
След двайсет минути пристигна и полицейският влекач. Смачканият мерцедес беше издигнат на платформата под светлината на сини и жълти лампи и тежкият камион потегли, ескортиран от двете патрулни коли. Релсите потънаха в мрак.
16
Рим
Двамата мъже, които посред нощ бяха вдигнали от леглото Джузепе Фераро, внимателно го придружиха нагоре по извитото стълбище на вилата. През цялото време мълчаха, тъй като думите бяха излишни. Фераро прекрасно знаеше за какво става въпрос и защо архиепископът го вика в този късен час. Вратата се отвори и той влезе в стаята със сводестия таван. Коленете му изведнъж омекнаха. Огромното помещение се осветяваше единствено от светлината на звездите, която нахлуваше през многобройните прозорци.
Масимилиано Узберти стоеше прав до писалището в далечния ъгъл. При шума на захлопналата се врата той бавно се обърна с лице към Фераро.