Убийството на Линда [bg]

— Уви, никаква — отвърна Левин.

Както обикновено, с полицията се свързвали възмутени граждани, които се оплаквали от моралния упадък в обществото, като цяло, и от престъпността, в частност; обичайните многознайковци, които искат да дадат акъл на полицаите как да действат, за да заловят виновника, или по-скоро да споделят какво са научили от криминалните сериали по телевизията. С полицията се свързали и неколцина ясновидци, пророци и гадатели, които държали да споделят своите видения, предчувствия, проблясъци, усещания, вибрации.

— Няма ли съвсем нищо конкретно, за което да се хванем? — настоя Бекстрьом.

— Някои от сведенията са съвсем конкретни — отвърна Левин, — но не вдъхват доверие.

— Дай някой пример.

— Добре. — Левин сведе поглед към книжата пред себе си. — Една съученичка на Линда от гимназията е сто процента сигурна, че вечерта е говорила с Линда на концерт в Боргхолм на остров Йоланд. Банда на име „Юлене Тидер“ била там на турне.

„В Боргхолм? — повтори наум Бекстрьом. — Че това е поне на петнайсет мили от Векшо!“

— Проблемът е, че въпросният концерт се състоял в петък вечерта, а тогава трупът на жертвата вече се намираше в Съдебномедицинския институт в Лунд — въздъхна Левин. — Свидетелката дори не е прелистила вечерните вестници, иначе щеше да узнае трагичната вест. Ще ви дам и още един пример — Левин прехвърляше огромната купчина пред себе си. — Един от най-старателните информатори във Векшо се обадил на колега да съобщи, че видял Линда на петстотин метра на запад от Градския хотел рано сутринта в петък, по Северната алея близо до сградата на общината, ако съм схванал правилно.

— И защо показанията му да са недостоверни? — учуди се Бекстрьом.

— Защото свидетелят твърди, че е видял Линда към четири сутринта на улица, която се намира далеч от установения маршрут на жертвата, при това в компанията на огромен негър — по думи на свидетеля.

— Мисля, че се досещам кой е този свидетел — обади се един от местните колеги в долния край на масата. — В живота на този млад мъж гъмжи от тъмнокожи злодеи.

— И аз така си помислих, след като прегледах досието му — подсмихна се Левин.

— И така — взе думата Бекстрьом. — Въпроси? Други гледни точки? Предложения?

„Никой не се сеща за нещо умно“, помисли си той, защото всички поклатиха глави.

— В такъв случай се хващайте на работа. — Бекстрьом стана рязко от мястото си. — Какво чакате? Стига сте мързелували, размърдайте се малко. Свършете нещо полезно. Най-късно на обяд искам да ми съобщите името на извършителя. Излезете ли с добро предложение, ще ви почерпя с торта.

По лицата на присъстващите се разляха усмивки. „Като деца са“, мислеше Бекстрьом, който нямаше никакво намерение да харчи за почерпка парите от тежко изстраданата си заплата.

Въоръжен с листове за писане и химикалка, той се усамоти в празна стая за разпити, за да мисли на спокойствие. Включи червената табела за „не влизай“, затвори вратата и пусна мощна пръдня, която бе сдържал по време на цялата оперативка. „Най-после сме сами“, помисли си той и размаха ръка, за да разнесе миризмата.