Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Вдигна гордо картонения цилиндър и извади навито на руло знаме. Черно-златна птица с разперени крила. При по-внимателно вглеждане се различаваше стилизирана книга — гръбчето ѝ беше тялото на птицата, корицата и страните бяха крилата. Хартиената птица имаше глава на орел, едното око бе закрито от черна превръзка. Птица пират, избродирана върху кървавочервена основа.
— Е? Това ли е нашият флаг, или не?
Жан Пердю усети силно пробождане в гърдите и се сгърчи от внезапната болка.
— Какво ви стана? — разтревожи се Макс Жордан. — Да не получихте инфаркт? Ако е така, само не ми казвайте в коя книга да погледна как се слага катетър!
Колкото и да му беше зле, Пердю избухна в смях.
— Нищо ми няма — изпъшка той. — Малко ми стана зле… от изненадата. Дайте ми минутка.
Преглътна няколко пъти с надеждата болката да премине. Помилва филигранната бродерия, плата, човката на птицата пират. Плъзна пръст по бдителното око.
Манон бе избродирала флага за откриването на книжния кораб — по същото време, когато работеше върху своята провансалска брачна завивка. Нейните пръсти, нейните очи са се плъзгали по материята. Това знаме…
Единственото, което ми остана от теб, Манон.
— Защо всъщност се омъжваш за него? За онзи лозар?
— Името му е Люк. Той е най-добрият ми приятел.
— Моят най-добър приятел се казва Виджая, но аз не искам да се оженя за него.
— Аз обичам Люк. Хубаво ще е да съм омъжена за него. Той ме оставя да бъда каквато съм, във всичко. Без условия.
— Би могла да се омъжиш за мен. Също ще е хубаво.
Манон остави бродерията. Тъкмо запълваше окото на птицата.
— Аз съм вписана в плановете за живота на Люк много преди ти да знаеш, че ще се качим в един и същи влак.
— И не искаш да го накараш да прави нови планове. Разбирам.
— Не е така, Жан. Не си прав. Не искам да причиня зло на себе си. Люк ще ми липсва. Ще ми липсва неговата безусловност. Искам го. Искам и теб. Искам Севера и Юга. Искам да живея с всичко, което е живот. Взех решение срещу „или“ в полза на „и“. Люк ми позволява всяко „и“. Ти ще го правиш ли, ако станем мъж и жена? Ако се появи някой друг — втори Жан, втори Люк, или двама, може би дори трима…
— Бих предпочел да те имам само за себе си.
— О, Жан. Желанията ми са егоистични, знам. Мога само да те помоля да останеш при мен. Нуждая се от теб, за да оцелея.
— През целия си живот ли, Манон?
— През целия си живот, Жан.
— Това ми е достатъчно. Точно това искам.
Манон заби иглата в палеца си и напои окото на птицата с кръвта си. Сякаш полагаше клетва.
Може би го правеше само заради секса.
Точно от това се беше опасявал — че за нея всичко между тях е само секс.
Въпреки че, когато се любеха, никога не беше само секс. Сексът се превръщаше в завладяване на света. В пламенна молитва. Двамата откриваха себе си, телата си, душите. Споделяха своя копнеж за живот и своя страх от смъртта. Сексът беше празник на живота.
Пердю отново дишаше дълбоко и равномерно.
— Да, Жордан, това е нашият флаг. Перфектен е. Вдигнете флага на носа, за да се вижда отдалеч. Най-отпред. А трикольорът ще се вее на кърмата. Побързайте!
Докато Макс обикаляше кърмата, за да открие кое от скърцащите стоманени въжета е отговорно за вдигането на националното знаме, а после мина през книжарницата, за да излезе на носа, Пердю стоеше и чакаше паренето в очите му да отслабне. Знаеше, че не бива да плаче.
Макс вдигна флага. С всяко изтегляне на въжето сърцето на Пердю се свиваше от болка. След минута попътният вятър изду флага и книжната птица полетя.
Прости ми, Манон. Прости ми.
Бях млад, глупав и суетен.
— Олеле, идват ченгетата! — извика Макс Жордан.
17.
Речната лодка на жандармерията се приближаваше бързо. Пердю забави темпото и изчака повратливата моторна лодка да спре отстрани на клампите.
— Мислите ли, че ще ни дадат двойна килия? — попита Макс.
— Ще поискам да ме признаят за защитен свидетел — каза Макс.
— Дали пък не ги е изпратила издателката ми? — загрижи се Макс.
— По-добре идете да измиете прозорците или да изпробвате няколко възела — посъветва го Пердю.
Стегнат жандармерист с пилотски очила скочи на борда и без усилие изкачи стълбичката към мостика.
— Добър ден, господа. Бригадир Льовек от службата за навигация по Сена, област Шампан — представи се той. По гласа му личеше колко обича службата си. Пердю бе готов да повярва, че бригадир Льовек му носи обвинение за непозволено отдалечаване от живота.