Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Бързо да кажа още нещо, преди Жана д’Арк в мен отново да разкъса ризата и да застене стихове: запознах се с мъжа, който ме видя да плача и да пиша в дневника си. В купето. Той видя сълзите ми, а аз се опитах да ги скрия с бебешкото оправдание „Искам да се върна“, с болката, която ме връхлита винаги щом изляза от моята малка долина…
Попита ме дали изпитвам силна носталгия.
— Възможно е да страдам от любовна мъка — възразих аз.
— Носталгията е любовна мъка, но много по-силна. Доста едър за французин. Книжар. Бели зъби, дружелюбна усмивка, зелени очи като нашите билки. Почти същият цвят като кедъра пред прозореца на спалнята ми в Боние. Малиновочервена уста, косата плътна и силна като розмаринов храст.
Казва се Жан. В момента преустройва фламандско товарно корабче. Смятал да засади в него книги — така се изрази. „Хартиени корабчета за душата.“ „Възнамерявам да открия аптека, обясни ми той, литературна аптека за лечение на чувствата, за които няма лекарства.“
Например за носталгия. Според него съществуват различни видове носталгия. Копнеж по уют и закрила, желание да се върнеш при семейството си, страх от сбогуване, любовен копнеж…
— Човек копнее да обикне нещо хубаво и добро, като място, друг човек, дори легло.
Каза го така, че не прозвуча глупаво, а логично.
Жан обеща да ми даде книги, които да облекчат мъката ми по дома. Каза го, сякаш говореше за полумагична, но въпреки това официална медицина.
Приех го като бял гарван, умен и силен, стоящ над нещата. Той е като големите, горди птици, които бдят над нас от небето. Всъщност не, не се изразих точно: той не ми обеща да ми даде книги — не понасял обещанията, както каза. Просто предложи: — Мога да ви помогна. Зависи какво искате: да плачете още, да спрете или да се смеете, за да плачете по-малко. Мога да ви помогна.
Пожелах да го целуна, за да разбера дали може не само да говори и да знае, a и да чувства и да вярва.
Колко високо може да полети този бял гарван, който вижда вълненията на сърцето ми?
15.
— Гладен съм — рече Макс.
— Имаме ли достатъчно прясна вода? — попита Макс.
— Искам и аз да управлявам — поиска Макс.
— Защо нямаме въдици на борда? — оплака се Макс.
— Някак си се чувствам кастриран без телефон и кредитни карти, нима вие не го усещате? — въздъхна Макс.
— Не — отвърна Пердю. — Добре е да почистите лодката. Това е двигателна медитация.
— Да чистя? Сериозно ли говорите? Вижте, пак минават шведски платноходки! — извика писателят. — Движат се в средата на реката, сякаш те са я открили. Англичаните не са като тях. Те оставят впечатлението, че реката е само тяхна и останалите е най-добре да ги аплодират от брега и да им махат с флагчета. Сигурно заради Трафалгар. Още ги боли.
Свали далекогледа и попита:
— Няма ли да окачим националното знаме да се вее отзад?
— На кърмата, Макс! Задната част на кораба се нарича кърма.
Колкото повече напредваха нагоре по Сена, толкова повече се вълнуваше Макс — и толкова по-спокоен ставаше Пердю.
Реката се виеше меко и спокойно през гори и паркове, образуваше дълги фльонги. По бреговете се редяха просторни ферми и имения. Старинните къщи излъчваха предположения за семейно богатство и семейни тайни.
— Отворете корабния сандък. При инструментите трябва да има флаг и вимпел с трикольор — нареди Пердю. — Извадете чук и пирончета, за да закрепите флага и вимпела.
— Аха. А откъде да знам как се коват пирони?
— Ами… ще намерите указания в книга, която описва как да прекараме ваканцията си в къща лодка.
— Там пише ли как се лови риба?
— Книги за риболова ще намерите в отдела „Как гражданите оцеляват в провинцията“.
— Къде са кофите и парцалите? И те ли са в книга?
Макс се засмя доволно и намести наушниците си.
Пердю видя няколко канута и силно натисна корабната сирена, за да ги предупреди. Дълбокият, пронизващ тон влезе право в гърдите му и се спусна към стомаха, а после и по-надолу.
— О! — пошепна мосю Пердю и отново натисна бутона за сирената.
Само мъж може да измисли подобно нещо.
Звукът и ехото в тялото му извикаха в паметта му усещането за кожата на Катрин под пръстите му. Топла, мека, гладка. Закръглеността на рамото. Споменът за докосването на телата им го замая.