Парижката книжарница

Не като парижаните, според които само образованата буржоазия може да бъде креативна и да се интересува от света.

О, татко! Платон с мотика, нетолерантен към нетолерантните.

Ще ми липсват пикантният му аромат, топлината на гърдите му. И гласът му, наподобяващ търкалянето на гръмотевиците по хоризонта.

Знам, ще ми липсват и високите върхове, синевата, мистралът, който измита и измива лозята. Нося си малко пръст и букетче билки. И още костилка от нектарина, грижливо огризана, както и бяло камъче, за да го слагам под езика си, когато — досущ като Па-ньол[15]— жадувам за изворите на родното място.

Ще ми липсва ли Люк? Винаги е бил до мен. Никога не съм усещала липсата му и сигурно ще ми хареса да копнея за него. Не познавам „тегленето“, което братовчедката „Толкова съм дебела“-Дафне описва със силни думи: „Все едно мъжът забива котвата си в гърдите ти, в корема, между краката, а когато го няма, веригите те теглят и дрънчат“. Думите ù бяха жестоки, но тя се усмихваше.

Какво ли е да желаеш някой мъж толкова силно? Дали и аз съм забила котвата си в него, или мъжът забравя по-бързо? Сигурно Дафне е прочела тези думи в някой от ужасните си романи.

Знам всичко за мъжете, но не знам нищо за мъжа. Какъв е мъжът, когато е с жена? Знае ли двайсетгодишният мъж как ще обича жената, щом стане на шейсет? Защото двайсетгодишните знаят съвсем точно как ще се развие кариерата им, как ще говорят, действат и живеят, щом станат на шейсет. Ще се върна след година и ще се омъжа за Люк. Ще направим сватба и ще произвеждаме вино и деца, година след година. Свободна съм не само за тази година, но и за бъдещето. Люк няма да ми задава въпроси защо се връщам толкова късно или защо искам да отида сама в Париж или някъде другаде. Дори след години. Това ми е подаръкът за годежа: брак в свобода. Такъв е Люк. Татко не би ни разбрал. Свобода за жената, от любов? Доброволен отказ от вярност? „Дъждът не стига за цялата земя“ — би казал татко. Любовта е дъждът, мъжът е земята. А ние, жените, какво сме ние? „Вие обработвате мъжа, той разцъфтява под ръцете ви, това е силата на жените.“

Още не знам искам ли да се възползвам от подаръка на Люк. Дарът му е твърде голям, а аз съм още малка. Дали искам да му отговоря със същото? Люк твърди, че не настоява. Че това не е условие за брака ни.

Аз съм дъщеря на голямо, силно дърво. Моето стъбло ще се превърне в кораб, но този кораб няма нито котва, нито флаг. Ще изляза в морето и ще търся сенките и светлината, ще пия вятъра и ще забравя всички пристанища. Осъдена на свобода, все едно подарена или взета насила. Ще я живея сам-сама.