Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Парижката книжарница
Парижката книжарница - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижката книжарница

Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:

В един закотвен кораб на кея на Сена до „Шанз Елизе“ са подредени над осем хиляди книги. Това е книжарницата на господин Пердю, човек с особена дарба. От пръв поглед той може да долови душевното състояние на клиента си и да му предложи подходяща книга. Продава романите като лекарства, но не е успял да помогне на себе си, след като преди много години красивата Манон от Прованс внезапно и без обяснения го напуска. Оттогава Пердю живее като вцепенен и се движи единствено до кораба книжарница и до родителите си. Чрез книгите лекува чувствата на другите, но не успява да помогне на себе си.Едно неочаквано разкритие прогонва летаргията на г-н Пердю, той развързва въжетата на кораба и тръгва на път към Прованс. В последните минути на кораба се качват и един объркан млад писател, готвач от Неапол — майстор в занаята, и влюбена в книгите млада жена. Пристигат в Прованс и Пердю успява да се пребори със сенките на миналото и да тръгне към нова любов.Очарователна книга, която съдържа изящно написани мисли за живота и страха, тъгата, приятелството и разбира се, за четенето на книги. Както и красиви описания на различни храни и приготвянето им. Уловен е чарът на Париж и магията на Прованс с аромат на лавандула. Разбира се, присъстват провансалски ястия и десерти с лавандула. Написана в силно въздействащ стил, книгата е истински духовен празник с удивително пластичното описание на природата и особено на любовните трепети и докосвания с привкус на еротика. В края ѝ са дадени заглавия на книги, които според Пердю трябва да бъдат използвани като аптека за спешни случаи. Посочени са и заболяванията, които те лекуват.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 107
Перейти на страницу:

Вече усещам как горещината отслабва, небето се снишава и губи кобалтовото си синьо… Виждам как формите на релефа стават по-меки и слаби. Движим се на север. Към студения, циничен север! Дали може да обича?

Мама, естествено, се страхува, че в Париж ще ми се случи нещо. Не толкова, че някоя от бомбите, които ливанските фракции взривиха в „Галери Лафайет“ и на „Шанз Елизе“, ще ме разкъса на парчета, колкото, че ще срещна някой мъж. Или, Бог да ни пази, някоя жена. Някоя от интелектуалките по „Сен Жермен“, които имат ум в излишък, но не и чувства, и сигурно ще ме научат да харесвам живота сред разтурени хора на изкуството, където в крайна сметка жените пак не правят друго, освен да мият четките на господата художници.

Според мен мама се притеснява, че като се отдалеча от Боние и неговите кедри, лозя и розови залези, бих могла да открия нещо, което да застраши бъдещия ми живот. Миналата нощ я чух да плаче отчаяно в лятната кухня — очевидно се страхува за мен. Казват, че в Париж всеки се стреми да успее, да стане победител, а мъжете изкушават жените със студенината си. Всяка жена иска да опитоми мъжа и да превърне ледената му обвивка в страст… всяка жена. Особено тези от Юга. Така казва Дафне и според мен си измисля. Диетите предизвикват халюцинации, това е сигурно. Татко пък е винаги владеещият се провансалец. „Какво толкова биха могли да предложат онези от града на момиче като теб?“ — пита той. Обичам хуманистичните му петминутки, когато възхвалява Прованс като люлка на цялата национална култура. Произнася окситански[14]фрази и изразява възхищение от факта, че и последният селянин, който гледа маслини или домати, говори езика на художници, философи, музиканти и пламенни младежи от преди четиристотин години.

Не като парижаните, според които само образованата буржоазия може да бъде креативна и да се интересува от света.

О, татко! Платон с мотика, нетолерантен към нетолерантните.

Ще ми липсват пикантният му аромат, топлината на гърдите му. И гласът му, наподобяващ търкалянето на гръмотевиците по хоризонта.

Знам, ще ми липсват и високите върхове, синевата, мистралът, който измита и измива лозята. Нося си малко пръст и букетче билки. И още костилка от нектарина, грижливо огризана, както и бяло камъче, за да го слагам под езика си, когато — досущ като Па-ньол[15]— жадувам за изворите на родното място.

Ще ми липсва ли Люк? Винаги е бил до мен. Никога не съм усещала липсата му и сигурно ще ми хареса да копнея за него. Не познавам „тегленето“, което братовчедката „Толкова съм дебела“-Дафне описва със силни думи: „Все едно мъжът забива котвата си в гърдите ти, в корема, между краката, а когато го няма, веригите те теглят и дрънчат“. Думите ù бяха жестоки, но тя се усмихваше.

Какво ли е да желаеш някой мъж толкова силно? Дали и аз съм забила котвата си в него, или мъжът забравя по-бързо? Сигурно Дафне е прочела тези думи в някой от ужасните си романи.

Знам всичко за мъжете, но не знам нищо за мъжа. Какъв е мъжът, когато е с жена? Знае ли двайсетгодишният мъж как ще обича жената, щом стане на шейсет? Защото двайсетгодишните знаят съвсем точно как ще се развие кариерата им, как ще говорят, действат и живеят, щом станат на шейсет. Ще се върна след година и ще се омъжа за Люк. Ще направим сватба и ще произвеждаме вино и деца, година след година. Свободна съм не само за тази година, но и за бъдещето. Люк няма да ми задава въпроси защо се връщам толкова късно или защо искам да отида сама в Париж или някъде другаде. Дори след години. Това ми е подаръкът за годежа: брак в свобода. Такъв е Люк. Татко не би ни разбрал. Свобода за жената, от любов? Доброволен отказ от вярност? „Дъждът не стига за цялата земя“ — би казал татко. Любовта е дъждът, мъжът е земята. А ние, жените, какво сме ние? „Вие обработвате мъжа, той разцъфтява под ръцете ви, това е силата на жените.“

Още не знам искам ли да се възползвам от подаръка на Люк. Дарът му е твърде голям, а аз съм още малка. Дали искам да му отговоря със същото? Люк твърди, че не настоява. Че това не е условие за брака ни.

Аз съм дъщеря на голямо, силно дърво. Моето стъбло ще се превърне в кораб, но този кораб няма нито котва, нито флаг. Ще изляза в морето и ще търся сенките и светлината, ще пия вятъра и ще забравя всички пристанища. Осъдена на свобода, все едно подарена или взета насила. Ще я живея сам-сама.

вернуться

14

Романски език, говорен в Южна Франция. —Бел. ред.

вернуться

15

Марсел Паньол (1895–1974) — френски писател, драматург и кинорежисьор. —Бел. прев.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)