Градината на Рама [bg]

На Рама беше светло. Повече от час обикалях безцелно, като от време на време плачех. Бях страшно ядосана на Ричард, но в същото време се чувствах дълбоко нещастна. В яростта си Ричард беше казал, че аз съм обсебена от своята идея, че тя е просто „хитроумен претекст“ да имам полово сношение с Майкъл, така че да мога да се превърна в „царица на кошера“. Не бях отвърнала на нито едно от бомбастичните му заключения. Дали в тях имаше някакъв намек от истина? Дали част от въодушевлението ми към този проект не се дължеше на желание да правя секс с Майкъл?

Размислих и успях да уверя себе си, че мотивите ми са били благопристойни — каквото и да означава това — но че още от самото начало на цялата тази история съм постъпвала невероятно глупаво. От всички хора на света аз най-добре би трябвало да зная, че това, което предлагам, е невъзможно. След като видях първоначалната реакция на Ричард (а и на Майкъл), аз трябваше тутакси да се откажа от идеята. Може би в известен смисъл Ричард беше прав. Може би съм се заинатила, дори съм била маниакално обхваната от идеята да осигуря максимално генетично разнообразие на нашето поколение. Но със сигурност зная, че не съм скалъпила цялата тази работа само и само, за да правя секс с Майкъл.

Когато се завърнах, в стаята беше тъмно. Преоблякох се в пижамата и паднах изтощена върху моята половина на матрака. След няколко секунди Ричард се претърколи, притисна ме ожесточено и каза:

— Моя скъпа, Никол, толкова, толкова съжалявам. Моля те, прости ми.

Оттогава не съм чувала гласа му. Няма го вече шест дни. Онази нощ спах дълбоко и не съм разбрала как Ричард си е събрал нещата и ми е оставил бележка. В седем часа сутринта чух алармен сигнал. Съобщение изпълваше черния екран. То гласеше: „ЛИЧНО ЗА НИКОЛ ДЕ ЖАРДЕН. Натисни «К», когато пожелаеш да го прочетеш“.

Децата още не се бяха събудили, така че натиснах бутона „К“ на клавиатурата.