![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Насам — провикна се Симиън.
Младият мъж застина уплашено. Не ги беше забелязал под дървото. Предпазливо прекоси малкия преден двор.
— Търся госпожа Лети Ланг — съобщи той достатъчно високо, за да го чуят.
— Тук съм — каза тя.
Мъжът приближи на около три метра от тях и се представи:
— Здравейте, аз съм Джейк Бриганс. Адвокат съм в Клантън и трябва да говоря с госпожа Лети Ланг.
— Вие бяхте днес на погребението — отбеляза Лети.
— Да, бях.
Симиън неохотно се изправи и тримата се ръкуваха неловко. Симиън предложи на госта бира и се върна на мястото си. Джейк отказа бирата, макар че с радост би изпил една. В крайна сметка беше дошъл по работа.
— Сигурна съм, че не минавате случайно по тези места — усмихна се Лети. Думите й не прозвучаха заядливо.
— Да, така е.
— Бриганс — каза Симиън и отпи глътка. — Нали вие представлявахте Карл Лий Хейли?
Тази реплика открай време стопяваше ледовете, поне с чернокожите.
— Да, така е — призна Джейк скромно.
— Знаех си. Добра работа. Браво на вас.
— Благодаря. Вижте, всъщност идвам по работа и… ами трябва да поговоря с Лети на четири очи. Не се обиждайте, но съм длъжен да й съобщя нещо поверително.
— Какво има? — попита тя притеснено.
— Защо е поверително? — учуди се Симиън.
— Защото така е по закон — отговори Джейк.
Не беше съвсем така. Законът нямаше нищо общо със създалото се положение. Всъщност, мъчейки се да проведе тази среща, той започваше да осъзнава, че вероятно голямата му новина не е толкова поверителна. Лети със сигурност щеше да разкаже всичко на съпруга си още преди Джейк да потегли. Завещанието на Сет Хъбард вече беше публично достояние и само след двайсет и четири часа всеки адвокат в града щеше внимателно да го проучва. Каква тайна, каква поверителност!
Симиън гневно метна кутийката от бира към едно дърво и по ствола му се разтече струйка пяна. Той скочи и изръмжа:
— Добре, добре.
После ритна касетката от млякото. Бръкна в хладилната чанта, измъкна нова бира и се отдалечи тежко, мърморейки и ругаейки. Сенките го погълнаха, но той със сигурност щеше да продължи да ги наблюдава и слуша.
— Много съжалявам за това, господин Бриганс — почти шепнешком се извини Лети.
— Няма проблем. Вижте, госпожо Ланг, трябва да обсъдя с вас един много важен въпрос възможно най-скоро, за предпочитане утре в кантората ми. Става дума за господин Хъбард и за неговото завещание.
Лети прехапа долната си устна и се ококори. Джейк продължи:
— В деня, преди да умре, той е изготвил ново завещание. Пуснал го е по пощата, за да го получа след смъртта му. Завещанието изглежда напълно законно, но съм сигурен, че ще бъде оспорено от семейството му.
— И аз фигурирам в него?
— Определено. Всъщност той ви завещава съществена част от имуществото си.
— О, боже!
— Да. Иска аз да бъда адвокатът, който ще се занимава с наследството, а не се съмнявам, че това също ще бъде оспорено. Затова трябва да поговорим.
Лети закри уста с дясната си ръка и промърмори:
— О, божичко!
Джейк погледна към къщата, от чиито прозорци струеше светлина и пронизваше мрака. Помръдна някаква сянка, сигурно Симиън обикаляше. Джейк внезапно изпита желание да скочи в сааба си и бързо да поеме обратно към цивилизацията.
— Да му кажа ли? — попита тя, сочейки с глава към съпруга си.
— От вас зависи. Бих го включил в разговора, но съм чувал, че пие, и не знаех в какво състояние е в момента. Честно да ви кажа, госпожо Ланг, той ви е съпруг и би трябвало утре да ви придружи. Ако е във форма, разбира се.
— Ще бъде, обещавам.
Джейк й подаде визитната си картичка.
— Когато ви е удобно утре следобед. Ще ви чакам в кабинета си.
— Ще дойдем, господин Бриганс. И ви благодаря за посещението.
— Много е важно, госпожо Ланг, затова реших да се срещнем. Вероятно двамата с вас ще водим дълга и тежка борба.
— Не съм сигурна, че ви разбирам.
— Знам. Ще ви обясня утре.
— Благодаря, господин Бриганс.