![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
— „Мароко“ е чудесен — забеляза Марил, — дори за девойки.
Рабе въздъхна и се зави.
— Понякога ми се иска да спя десет години.
— Искаш да остарееш с десет години, значи? — попита Марил.
Рабе го погледна.
— Не — каза той, — децата ми ще са с десет години по-големи тогава.
Керн почука на вратата на съседната стая. Един глас отвътре отговори неясно. Той отвори вратата и замръзна. Озовал се бе пред Шимановска.
Лицето й напомняше хамбургски бухал. Тежките гънки тлъстина бяха покрити с дебел пласт бяла пудра и напомняха снежен планински склон. Черните й очи бяха дълбоки и тя погледна Керн така, сякаш всеки миг ще го сграбчи с ноктите си. Плетеше яркочервен шал. Лицето й се изкриви внезапно и Керн помисли, че ще скочи върху него. Но чертите й светнаха в нещо като усмивка.
— Какво желаете, млади приятелю? — запита тя със звучен, затрогващ драматичен глас.
— Бих желал да поговоря с фройлайн Холанд.
Усмивката изчезна като че бе заличена от властна ръка.
— Нима?
Шимановска погледна презрително Керн, после затрака с иглите за плетене.
Рут Холанд се беше свила на леглото си и четеше. Керн забеляза, че леглото е същото, пред което бе застанал миналата нощ, и почувства, че се изчервява. После каза:
— Бих желал да ви попитам нещо.
Девойката стана и излезе с него в коридора. Последва ги сумтенето на Шимановска, напомнящо пръхтенето на ранен кон.
— Исках да ви попитам дали бихте желали да дойдете на кино с мен — каза Керн, когато излязоха. — Имам два билета — излъга той.
Рут Холанд го погледна.
— Може би сте заета вече?
Тя поклати глава.
— Не. Не съм заета.
— Елате тогава. Защо да стоите цяла вечер в тази стая?
— О, свикнала съм.
— Нима? След две минути, прекарани тук, аз се зарадвах, че мога да изляза. Мислех, че жив ще ме изядат вътре.
Девойката се изсмя. И заприлича изведнъж на малко дете.
— Шимановска винаги има такова изражение. Но е с много добро сърце.
— Може би. Но то не личи, като я погледнеш. Филмът започва след петнайсет минути. Да вървим ли?
— Добре — каза Рут Холанд, като че взе внезапно решение.
Керн избърза към касата, щом стигнаха до кино „Риалто“.
— Извинете за минутка да взема билетите. Запазил ги бях предварително.
Той купи два билета с надеждата, че тя няма да го забележи. Но след миг всичко това нямаше значение. Важното беше, че е седнала до него. Загасиха лампите. На екрана се появи кварталът на местните в Маракеш. Обляната в слънчева светлина пустиня сияеше с екзотичния си блясък, а по горещата африканска пустиня се носеше монотонното вълнуващо бумтене на тамбури и флейти…
Рут Холанд се облегна на стола си. Музиката я обля като топъл порой… топъл монотонен порой, пробудил мъчителни спомени…
Тя бе застанала край крепостния ров в Нюрнберг. Беше през април. Срещу нея в тъмнината стоеше студентът Херберт Биндинг със смачкан вестник в ръка.
— Разбираш ли какво искам да кажа, Рут?
— Разбирам, Херберт. Лесно е за разбиране.
Биндинг нервно сгъна броя на „Щурмер“.
— Името ми е напечатано във вестника, защото дружа с еврейка. Защото скверня расата си. Това значи провал, разбираш ли?
— Да, Херберт. И моето име е напечатано във вестника.
— Това е съвсем друго. То не може да те засегне. И без това не можеш да постъпиш в университета.
— Имаш право, Херберт.
— Значи — край, нали? Разделяме се и нямаме вече нищо общо един с друг.
— Нищо общо. Сбогом.
Тя се обърна и си тръгна.
— Почакай… Рут… Послушай.
Тя спря и той я настигна. Лицето му беше толкова близко до нейното в тъмнината, че можеше да почувства дъха му.
— Слушай — каза той, — къде отиваш?
— Вкъщи.
— Няма защо да си тръгваш веднага… — Дишането му стана по-тежко. — Разбрахме се, нали? Нищо няма да се промени. Но все пак можеш… Бихме могли… Тази вечер у нас няма никого, разбираш ли, и няма да ни видят. — Той потърси ръката й. — Няма защо да се разделяме така, искам да кажа така официално; можем още веднъж…
— Махай се — каза тя. — Веднага!
— Бъди разумна, Рут. — Той обгърна с ръка раменете й. Тя погледна отново прекрасното лице, сините очи, вълнистите руси коси — лицето, което бе обичала и на което бе вярвала безусловно. И изведнъж го удари.