Тебеширения човек [bg]

Автор: Тюдор С. Дж.
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0194-6
Переводчик: Деян Кючуков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Тебеширения човек [bg]». Краткое содержание книги:

През 1986 г. Еди и приятелите му са деца на прага на юношеството. Дните им минават безметежно, в шляене в покрайнините на задрямалото английско селце, където живеят, и в търсене на нещо вълнуващо. Еди среща г-н Халоран, Тебеширения човек, и му хрумва идеята за таен код: децата започват да рисуват малки фигури с тебешир, които им служат да си разменят послания, понятни единствено на тях. Докато един ден мистериозно появило се тебеширено човече ги отвежда право към разкъсано човешко тяло и след това нищо не е същото. През 2016 г., вече пораснал, Еди смята, че е загърбил миналото. Докато неочаквано получава писмо с тебеширена фигура. Същото писмо са получили и приятелите му, които решават, че това трябва да е лоша шега. Но шегата става зловеща, когато се оказва, че един от тях е мъртъв. За да спаси себе си, Еди трябва да разбере какво всъщност се е случило преди толкова много години. Майсторското редуване на минало и настояще превръща „Тебеширения човек“ в блестящ трилър, в който всеки герой е като изваян от плът и кръв, всяка загадка намира своята развръзка, а обратите шокират и най-наблюдателния читател. За автора К. Дж. Тюдор живее в Нотингам, Англия, с партньора си и дъщеря си. Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане. Не се изкушава да се посвети изцяло на писането, но и никак не й липсва разхождането на четирикраки. „Тебеширения човек“ е дебютният й роман

Перейти на страницу:

Сменила е станцията на радиото и сега от него вместо новини се носят звуци, наподобяващи мъж в агония, който се мъчи да се довърши, като се удря с китара по главата.

Това никак не облекчава болезненото пулсиране в собствената ми глава.

Клои ме оглежда оценяващо.

− Приличаш на сдъвкан и изплют.

− По същия начин и се чувствам.

− Хубаво. Така ти се пада.

− Благодаря за състраданието.

− След като сам си се докарал дотук, не заслужаваш състрадание.

− Пак благодаря… има ли някакъв шанс асоциалният младеж по радиото да не вика чак толкова силно?

− Това се нарича рок музика, деденце.

− Нали и аз казах същото.

Тя поклаща глава, но намалява звука с една идея.

Отивам до машината и си наливам чаша черно кафе.

− Дълго ли стоя, след като си легнах? — пита Клои.

− Не — отпускам се тежко на масата. — Бях доста пиян.

− Не думай.

− Съжалявам.

− Забрави — махва с бледата си ръка тя. — Не биваше да си пъхам носа там, където не ми е работа.

− Не, ти беше права. Имам предвид онова, което ме посъветва. Но понякога нещата не са само черни и бели.

− Разбирам. — Тя отпива от кафето си, преди да продължи. — Сигурен ли си, че не си стоял дълго буден?

− Да.

− И не си ставал отново?

− Е, слязох, колкото да си взема хапче против киселини.

− И това беше всичко?

Здравей, Ед. Отдавна не сме се виждали.

− Да, защо?

Клои ми хвърля особен поглед.

− Ела да ти покажа нещо.

Сетне излиза от кухнята, а аз неохотно се надигам от стола си и я следвам.

Пред вратата на хола тя спира.

− Чудех се дали нещо не е терзало съзнанието ти след срещата с твоя приятел.

− Хайде, просто ми покажи.

− Добре.

Тя бутва вратата и я отваря.

Едно от нововъведенията, които съм направил в къщата, е да заменя старата камина с нова печка за твърдо гориво. Пространството пред нея е застлано с декоративен камък.

Взирам се и не вярвам на очите си. Сивкавата повърхност е покрита с яркобели фигурки. Десетки и десетки, застъпващи се една друга, сякаш рисувани в умопомрачение. Тебеширени човечета.

1986

В къщата ни дойде полицай. Това не се беше случвало преди и до онова лято дори не мисля, че бях виждал от непосредствена близост служител на реда.

Този беше висок и слаб, с гъста тъмна коса и някак квадратно лице. Приличаше на човече от „Лего“, само дето не беше жълт. Казваше се инспектор Томас.

Той надзърна в колета, после го пъхна в найлонова торба и го отнесе в колата си. Щом се върна обратно, седна неловко насред кухнята и взе да задава на мама и татко въпроси, като си водеше бележки в малко тефтерче, подвързано със спирала.

− Значи вашият син го е намерил отвън?

− Точно така — рече мама и ме погледна. — Нали така, Еди?

− Да — кимнах аз.

− По кое време беше това?

− 4 часът и 4 минути следобед — отвърна тя. — Погледнах часовника, преди да сляза долу.

Полицаят задращи усърдно в тефтера.

− И не сте виждали подозрителни лица да се навъртат около къщата ви или на улицата?

− Не, не сме.

Още дращене. Татко се помести върху стола си.

− Вижте, това е безсмислено — каза. — Всички знаем кой е оставил колета.

Инспектор Томас го погледна по начин, който не ми се стори твърде дружелюбен.

− Така ли, господине?

− Да. Някой от шайката на отец Мартин. Те се опитват да сплашат моята съпруга и семейството ми и е време да се сложи край на това.

− Разполагате ли с доказателства?

− Не, но е очевидно, нали?

− Нека оставим безпочвените обвинения за момента.

− Безпочвени? — Виждах, че татко е напът да побеснее. Той рядко побесняваше, но случеше ли му се, ставаше наистина неконтролируем. Както на партито на Гав.

− Няма закон, забраняващ мирните протести.

Тогава ми просветна. Полицаят не беше на страната на нашите. Той подкрепяше противниците на аборта.

− Прав сте — намеси се спокойно мама. — Мирните протести са законни, но сплашването, тормозът и заканите положително не са. Надявам се, че ще подходите сериозно към случая?

Инспектор Томас затвори с шляпване тефтерчето.

− Естествено. Ако открием виновниците, може да сте сигурни, че ще получат подобаващо наказание.

Той се изправи, стържейки шумно със стола си по застлания с плочки под.

− А сега моля да ме извините.

Щом външната врата се захлопна подир него, аз се обърнах към мама.

− Той не иска ли да ни помогне?

− Разбира се, че иска — отвърна с въздишка тя.

Татко изсумтя.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?