Щастливият странник [bg]

— Значи нямат деца? — попита майката.

— Не — каза Винсент.

Като видя радостта му, Октавия импулсивно рече:

— Няма нужда да ходиш във фурната, Вин. Училището започва след една седмица. Да си гледа работата.

Вини беше доволен. Двамата погледнаха към Лучия Санта, но тя им се усмихна одобрително. Изражението ѝ беше замислено.

Чудеше се. Имало значи добри хора по света, които правят добро на чужди деца. Що за хора бяха това? Колко ли са заможни, че да пилеят любов и пари по момче, което не са виждали, а може и да не видят повече? Имаше смътно предчувствие, че извън нейния свят има друг, различен като друга планета. Свят, в който хора като тях не можеха да припарят. Влизаха по милост, но милостта се изчерпваше като падаща звезда, догаряше. А в Италия децата на бедняците ги изяждат живи богатите, дебелите чифликчии. Но на нея ѝ стигаше, че тази вечер децата ѝ бяха радостни и имаха надежда. Беше доволна.

Лятото свърши зле за Октавия. Шефът ѝ, едър, любезен човек, винаги много мил, я извика една вечер в кабинета си.

— Госпожице Анджелуци — каза, — отдавна ви следя. Вие сте доста добра учителка. Жените, които купуват машини и се учат при вас, са много доволни. Доволни са и от машините си. Точно там е пречката, моето момиче.

Октавия се смути.

— Не ви разбирам — каза тя.

— Ами млада си, очевидно интелигентна. Това е хубаво, много хубаво. И си упорита. Гледаш да свършиш работата. Забелязах, че една жена се мъчи, много глупава жена, ясно беше, а ти стоя до нея, докато усвои хватката. Няма какво да се лъжа, ти си най-доброто момиче, което съм имал. — Потупа я доброжелателно по ръката, но тя я дръпна. Той се усмихна. Закостенялото ѝ италианско възпитание я издаде. Мъж докосваше само за едно нещо.

Умът на Октавия се замая от удоволствие от похвалите. Все пак беше истинска учителка. От самото начало се оказа права.

— Само че, Октавия — продължи шефът нежно, — шевни машини "Мелъди" не е фирма за уроци по шев. Нито пък за продажба на онези, простите машини. Ние просто искаме да накараме хората да влязат в магазина. Искаме да им продадем хубавите машини. Най-хубавите. Това ти е работата. Повишавам те в продавачка и ти вдигам заплатата с два долара. Ще правиш същото. Просто се дръж приятелски. — Очите ѝ проблеснаха и той се усмихна: — Не, не с мен. Дръж се приятелски и излизай с жените, които учиш. Пий кафе с тях, опознавайте се. Ти говориш италиански, това помага. Ние не печелим пари от машините, които рекламираме. Целта ни е да ги насочим към по-добрите модели. Разбираш ли? Продължавай както досега. Само се сприятелявай с тях, дори, ако искаш, излизай вечер с тях. Можеш на другата сутрин да закъснееш малко за работа. Ако продаваш добре, ще минеш на специално работно време.

Той започна отново да я потупва по ръката, спря и се усмихна весело, бащински.

Октавия излезе от кабинета впечатлена, щастлива, изключително поласкана. Вече имаше добра работа, работа с бъдеще. Същия следобед излезе с някои от младите омъжени жени в обедната почивка и те говореха с нея толкова почтително, с такова уважение, че тя се почувства наистина значима, като истинска учителка. Когато попита една от тях как работи машината, жената каза, че била добре, и добави: