![Щастливият странник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/0/shchastliviyat-strannik-bg-download.jpg)
Щастливият странник [bg]
- Автор: Пьюзо Марио
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Глобус" и ИК "ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-240-3
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щастливият странник [bg]». Краткое содержание книги:
Почукване на вратата ги стресна и Октавия стана да отвори. Висок, мургав, симпатичен мъж, облечен в костюм като на филмова звезда, ѝ се усмихна. Попита я на идеален италиански:
— Това ли е домът на госпожа Корбо? — После добави: — Идвам от името на Ле Чинглата. Техен адвокат съм. Помолиха ме да говоря с вас.
Октавия му сипа чаша кафе. Приятел или враг, гостът получаваше нещо за пиене.
— Така — каза младият мъж, — госпожо Корбо, вие напразно се тревожите за сина си. Всички се занимават с контрабанда. Нищо лошо няма в това. Самият президент си пийва. Толкова ли сте богата, че да не се възползвате от няколко долара в повече?
— Господин адвокат — каза майката, — не ме интересува нито какво, нито как говорите. — Мъжът я наблюдаваше внимателно, без да се обижда. Тя продължи: — Синът ми ще спи в майчината си къща, с братята и сестрите си. Докато се ожени. Иначе заминава да си живее живота в поправителното училище. Като стане на осемнайсет, да заминава където ще, тогава не съм му майка. Но докато навърши пълнолетие, нямам друг избор. Никое от децата ми не ще бъде сводник, затворник или убиец.
Младият мъж я гледаше втренчено в очите. После каза весело:
— Ясно. Разбираме се значи. И то идеално, госпожо. Чуйте ме сега вие. В никакъв случай няма да ходите в полицията. Обещавам ви, че утре, гърми-вали, синът ви ще бъде тук. Нямайте грижа за тази грижа. Добре ли го казах?
— Довечера — каза Лучия Санта.
— Ех, и вие — отвърна младежът. — Разочаровате ме. И Иисус Христос не може да накара сина ви да се върне тази вечер. Вие, майката, с вашия житейски опит, вие трябва най-добре да разбирате гордостта му. Той се мисли за мъж. Оставете му тази малка победа.
На майката ѝ стана приятно, почувства се поласкана и призна истината. Кимна в знак на съгласие. Младият мъж стана бързо и каза:
— Виопа sera,госпожо. — Кимна с глава на Октавия и излезе.
— Видя ли? — каза майката мрачно. — Ето от какво пазя брат ти.
Октавия остана като гръмната. Майката продължи:
— Адвокат ли? Хаха! Те въртят далавери с Черната ръка. На челото му пишеше, че е убиец.
Октавия се изсмя с искрено удоволствие. Каза:
— Майко, ти си луда. Наистина.
Но после я погледна с любов и уважение. Майка ѝ, проста селянка, въпреки че смяташе човека за страшен престъпник, нито се огъна, нито се уплаши. Даже в началото изглеждаше, сякаш ще посегне за точилката.
— Значи утре да ходя на работа? — попита Октавия.
— Да, да — каза Лучия Санта. — Върви на работа. Не си губи надницата. Не можем да си го позволим. Такива като нас никога няма да забогатеят.
ГЛАВА V
С малката Лена на ръце, Лучия Санта погледна от прозореца на всекидневната към ослепителната светлина на късното августовско утро. Улиците бяха оживени, а точно под нея един зарзаватчия напяваше предизвикателните си възгласи:
— Картофи, банани, спанак. Евтини. Евтини. Евтини.
Каруцата му беше пълна с червени, кафяви, зелени и жълти квадратни кутии с плодове и зеленчуци. Лучия Санта все едно гледаше пъстра размазана детска рисунка на своя балатум.
Отсреща в железопътното депо видя тълпа хора, мъже и момчета. Слава Богу, че Лоренцо спеше в леглото си след нощната смяна, иначе щеше да изпита отново ужасната пронизваща болка, подкосяващия страх в краката и стомаха. Гледаше улицата с напрежение.
Видя малко момче, застанало на покрива на вагон, което гледаше хората под себе си. Вървеше напред-назад, правеше по няколко крачки, бързо и трескаво. Слънцето хвърляше отблясъци върху синята му найлонова ризка с бели ивици на гърдите. Това беше само Джино. Но какво правеше там? Какво се беше случило? Около вагона нямаше локомотиви, нищо не го застрашаваше.
Лучия Санта усети силата, онова почти божествено чувство за знание, което изпитват жените, докато гледат от прозорците играещите малчугани, докато наблюдават, без да бъдат наблюдавани. Като легендата за Господ, който надникнал иззад облака да види човешките деца, но те били твърде увлечени, за да го забележат.
На слънцето проблесна черна кожа, когато униформеният полицай на железницата се изкачи по стълбата на вагона, и майката разбра. Тя се втурна в спалнята и извика:
— Лоренцо, ставай. Бързо.
Разтърси го. Тревожните пронизителни нотки в гласа ѝ го накараха да подскочи. Лари се изтърколи от леглото — космати гърди, крака и гащета, — неприлични за показ на която и да е друга жена освен майката. Косата му беше разрошена, лицето — лъскаво от потта на летния сън. Последва майка си до прозореца на всекидневната. Тъкмо навреме, за да види как Джино скача от покрива на вагона, за да избяга от ченгето, което се беше качило да го пипне. Видяха как го хваща друго униформено ченге, което чакаше на земята. Когато Джино полетя във въздуха, майката извика. Лари изкрещя: