Щастливият странник [bg]

Синът на пекаря се втурна между тях и се развика:

— Махни пръстена, пъзльо мръсен. Бий се честно.

Полицаят се изчерви, свали грубия златен сватбен пръстен и го хвърли на Чарли Чаплин. Тълпата задюдюка. Ченгето се хвърли срещу Лари.

Лари, леко уплашен от кръвта, която се стичаше по лицето му, но и изпълнен с убийствена омраза, го удари с дясно кроше в стомаха. Ченгето падна. Тълпата ревна. Гуидо викаше:

— Нокаутирай го, Лари. Нокаутирай го.

Ченгето стана и всички застинаха. Лари чу как майка му крещи отдалече:

— Лоренцо, стига, стига.

Някои от хората се обърнаха и погледнаха нагоре към прозореца. Лари направи ядосан, царствен жест към майка си да млъкне.

Двамата мъже продължаваха да замахват един срещу друг, докато ченгето отново падна, но не от силата на удара, а за да отдъхне. Беше запъхтян. Когато стана, Лари го повали с болезнено кроше в лицето.

По-възрастният мъж, бесен от унижението, хвана Лари за врата и се опита да го ритне. Лари го отблъсна. И двамата бяха изтощени, нито един нямаше уменията да постигне явна победа. Чарли Чаплин хвана ченгето, а Гуидо — Лари. Всеки дръпна приятеля си назад. Боят беше свършил.

— Добре — каза авторитетно Чарли Чаплин. — Беше хубав бой. И двамата показахте, че не ви е страх. Стиснете си ръцете и пито-платено.

— Вярно — каза Гуидо. И като намигна на Лари, добави с изпълнен с презрение към ченгетата глас: — Равен.

Някой от тълпата стисна ръката на Лари и го потупа по рамото. Всички знаеха, че той е победил.

Тогава и Лари, и полицаят се усмихнаха уморено. Стиснаха си ръцете ухилени и се хванаха за раменете, за да покажат, че са приятели. Ченгето изрече дрезгаво:

— Бива те, малкият.

Носеше се одобрителен шепот. Лари прегърна Джино през рамо и каза:

— Хайде, братче.

Пресякоха авенюто и се качиха по стълбите вкъщи. Гуидо и Винсент дойдоха с тях.

Когато влязоха вътре, майката завъртя един шамар към Джино, който той избягна леко. После видя бузата на Лари. Закърши ръце и се завайка:

— Marrone, таrrопе. — И се втурна да донесе мокра кърпа за раната. По пътя викаше на Джино: —Sfachim,заради тебе набиха брат ти.

— Не бе, майко — каза Лари гордо и щастливо, — аз спечелих. Питай Гуидо.

— Вярно — потвърди Гуидо. — От сина ви става професионален боксьор, госпожо Корбо. Поду го от бой онова ченге. Ако не беше пръстенът, нямаше да има и драскотина.

Джино се обади развълнувано:

— Мамо, Лари свали оня мръсник четири пъти. Значи ти си победител, нали, Лари?

— Разбира се — отсече Лари. — Ти само престани да ругаеш. — Изпита дълбока любов към майка си и брат си, към цялото семейство. — Никой няма да посяга на никой от моето семейство — каза. — Щях да го убия, ако не работех в железницата.