![Щастливият странник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/0/shchastliviyat-strannik-bg-download.jpg)
Щастливият странник [bg]
- Автор: Пьюзо Марио
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Глобус" и ИК "ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-240-3
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щастливият странник [bg]». Краткое содержание книги:
Всички насядаха около голямата кухненска маса. Октавия беше чаровна в най-добрия си американски стил, с чести усмивки и нисък, любезен глас. Семейство Колучи имаха съвършени обноски. Явно беше, че господин Колучи работи в кабинет и не с ръцете си. Госпожа Колучи говореше изискан италиански, който не можеше да се научи в Италия. Не бяха деца на селяни от планините, а от чиновническата класа, от дълги поколения държавни служители в Италия. Господин Колучи беше от малкото италианци, чиито семейства бяха емигрирали в Америка по религиозни причини вместо от бедност. Бяха протестанти и в Америка бяха основали нова секта, Чистата баптистка църква.
Естествено, по Божията воля бяха срещнали Франк Корбо. Собственикът на фермата беше първи братовчед на семейство Колучи и те бяха прекарали лятната си ваканция в имението заради здравето на сина си. Лучия Санта, реформирана селянка, повдигна вежди при повторението на темата, която беше слушала толкова дълго последното лято. Но — продължаваше да говори господин Колучи — Божият промисъл се проявил в това, че живеят само на няколко преки едни от други в града и всяка сутрин той минава край къщата на Франк Корбо. Господин Колучи работеше в шоколадовата фабрика "Рункел" зад ъгъла на 31-ва улица. Най-хубавото беше, че гарантираше да намери работа на Франк Корбо във фабриката. Но не бяха дошли за това.
Не. Господин Колучи беше обещал да научи Франк Корбо да чете и пише. Щяха да ползват Библията за учебник. Тази вечер бяха дошли, защото бяха обещали да го посетят, да го научат не само на четмо и писмо, но и да му разкажат за Иисус Христос. Трябваше да ходи на техния курс в Чистата баптистка църква. Господин Колучи искаше да се увери, че госпожа Лучия Санта Корбо няма да възрази, няма да се обиди, ако съпругът ѝ ходи три вечери в седмицата в сектата. Той познаваше уважението, вниманието, което се полага на италианската съпруга и майка. Изобщо не спомена за религиозни възражения, сякаш такива не можеше да има.
Лучия Санта го гледаше вече с по-добро око. Тя разбра, че съпругът ѝ ще стане протестант, но за нея това нямаше никакво значение. Той беше голям мъж. Но работата при Рункел. Щеше да носи вкъщи безплатен шоколад и какао. А и заплатата не беше без значение. Това беше късмет. Съпругът ѝ можеше да стане евреин, ако иска. От нея не се очакваше да се съгласи, защото нямаше такава власт — на бащата не се пречеше. Даде своята благословия.
Напрежението се разреди, започнаха да говорят за себе си, разказаха си от коя част на Италия идват, кога и защо са заминали. Двамата Колучи не пушеха и не пиеха. Религията беше техният живот, защото вярваха в живия Бог.
Разказваха приказни истории за чудесата, които вярата им донесла. На срещите им в сектата вярващите падали на земята в транс и говорели на странни езици, пияници се превръщали в пълни въздържатели, зли мъже, които редовно насинявали жените и децата си, ставали кротки като светци. Лучия Санта вдигна вежди във вежливо учудване. Господин Колучи продължи:
— Грешниците стават Богуподобни. Аз самият бях голям грешник, в какво — предпочитам да не казвам.
Жена му сведе глава за миг, а когато вдигна очи, устните ѝ бяха извити в лека, тъжна усмивка. Но господин Колучи не се хвалеше с това. Държеше се като мъж, станал жертва на ужасно нещастие, но след големи страдания е бил избавен не по своя заслуга.
Господин Колучи продължи да изяснява нещата. Дори сега Франк да не чувствал вярата, това нямало значение. Те са негови приятели, ще направят всичко, за да му помогнат. От любов към него и Господ. Вярата сама ще дойде.
Семейството беше впечатлено въпреки думите "любов" и "Господ". Никога не бяха срещали или дори чували за човек като господин Колучи. Лучия Санта очакваше някакво желание, някакъв номер, който ще определи цената на целия този късмет. Но такива нямаше. Тя стана да направи ново кафе и да донесеtarelle.Бащата наблюдаваше всички, невъзмутим, но видимо доволен.
Нямаше съмнение. Всичко беше на мястото си. Господин Колучи го усети и се унесе. Обясни повече за тяхната вяра. Всички трябва да се обичат, никой не бива да желае земни блага. Накратко, Армагедон ще дойде, Господ ще помете света и само избраните, истински вярващите, ще бъдат спасени. Госпожа Колучи кимаше. Хубавите ѝ устни, с естествен тъмен, кървавочервен цвят, бяха присвити с увереност, великолепните ѝ тъмни очи проблясваха в стаята.