Щастливият странник [bg]

През остатъка от лятото Лучия Санта трябваше да се сражава с Октавия в безмилостната жега, която излъчваше бетонът. Паважът и канавките бяха покрити с прах от изсъхнали конски фъшкии, сажди — отпадъци от милиони хора и животни. Дори огромните бездушни каменни сгради сякаш пръскаха твърди частици във въздуха, както кучетата ръсят козина.

Октавия спечели. Първо смени работата си и стана учителка по шев за "Мелъди Корпорейшън" — организация, занимаваща се с продажби на шевни машини. Тя даваше безплатните уроци, които се полагаха при всяка покупка. Плащаха по три долара на седмица — по-малко, отколкото получаваше преди, но имаше възможност за повишение. Също така можеше да шие дрехи за майка си и малката Лена направо на работа. Тъкмо това успя да склони Лучия Санта. Това беше първата победа.

Вини много отслабна през лятото. Майката се притесняваше, дъщерята също. Един ден Октавия заведе трите си малки братя на зъболекар в Хъдсън Гилд Сетълмент Хаус. По-рано беше забелязала табела, на която пишеше, че приемат документи за фонда "Чист въздух" на Хералд Трибюн, който изпращаше деца на летен лагер за две седмици или в специално определени селски къщи. Тя беше подала на името на Вини. Това беше преди работата при пекаря.

Сега отвори дума пред майка си. Вини ще изгуби само две седмични надници. Когато започне училище през есента, така и така ще трябва да остави работата. Ето една възможност да изкара две седмици на село със семейство земеделци, напълно безплатно. Майката възрази, не заради парите, а защото не можеше да възприеме основния принцип, че градското дете трябва да прекара няколко седмици на чист селски въздух. Самата тя селянка, не можеше да повярва. Освен това не беше убедена, че непознато семейство ще се съгласи да приеме чуждо дете в дома си за две седмици, без да го кара да работи и да си заслужи храната. Когато Октавия ѝ обясни, че хората получават за това малка сума, тя разбра. Сигурно бяха добри пари.

Накрая Лучия Санта се съгласи. Джино щеше да заеме мястото на Винсент във фурната за две седмици. Дадоха на Вини писмо, което можеше да пусне, ако не му хареса, тогава Октавия щеше да иде да го прибере. После пък Винсент не искаше да тръгне. Ужасяваше го мисълта, че ще живее при чужди хора. Но Октавия така се ядоса, че за малко да ревне, и той замина.

Джино съсипа семейната репутация на трудолюбиви и надеждни хора с работата си при пекаря. Отиваше да носи хляб и се губеше с часове. Идваше по-късно и си тръгваше по-рано. Хвърляше пълните чували по стълбите в мазето и ги влачеше нагоре, като ги късаше и разсипваше брашното. Поглъщаше тонове пица и замразена лимонада. И все пак никой не му се сърдеше. Пекарят просто уведоми майката, че Джино няма да бъде приемлив заместник на Винченцо следващото лято, и двамата избухнаха в смях, от което Октавия побесня. Пази Боже Вини да направи това, на което се смееха, и майка му щеше да го посини от бой.