![Щастливият странник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/0/shchastliviyat-strannik-bg-download.jpg)
Щастливият странник [bg]
- Автор: Пьюзо Марио
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Глобус" и ИК "ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-240-3
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щастливият странник [bg]». Краткое содержание книги:
— Твоят началник се опита да ме накара да я сменя с оная завързаната, скъпата. Но за какво ми е? Аз само шия дрешки за мен и децата и пестя малко пари.
Тогава Октавия разбра какво всъщност я кара да прави началникът ѝ.
Когато започна да работи като продавачка, тя за първи път в живота си трябваше да вземе нравствено и интелектуално решение, което нямаше нищо общо с личните ѝ взаимоотношения, с тялото, с пола и семейството ѝ. Разбра, че за да преуспее в този свят, трябва да ограбва събратята си. Представи си как са мамили майка ѝ, още зелена. Ако трябваше да пълни пачки с хартия, да удря в цените, за да запази работата си, може би щеше да го направи. Но все още беше толкова наивна да вярва, че ако използва характера си, усмивките, дружеските си думи, все едно използваше тялото си за лична облага. Понякога се опитваше, но все не можеше да достигне до последния тласък, за да осъществи сделката.
След две седмици я уволниха. Шефът стоеше до вратата, когато тя излизаше. Той поклати глава към нея, усмихна ѝ се с искрено съжаление и каза:
— Ти си добро момиче, Октавия.
Тя не отвърна на усмивката му. Черните ѝ очи проблеснаха гневно и тя го изгледа с отвращение. Той можеше да си позволи да я разбере. Нищо не беше изгубил. Беше спечелил своя дял от живота. Изпитваше лесната симпатия на победителя над победения. Тя не можеше да си позволи такава търпимост.
Октавия започна да губи мечтите си. Сега ѝ се струваше, че учителите, които обичаше, я бяха подмамили, когато я хвалеха, когато я подтикваха да намери по-добър живот — живот, който тя не можеше да си позволи да търси. Бяха ѝ продали един идеал, твърде скъп за нейния свят.
Октавия се върна в магазина за дрехи. Когато получи новата работа, разказа на майка си всичко. Майката я изслуша в мълчание. Решеше косата на малкия Сал, хванала момчето между коленете си. Каза само:
— Такива като теб никога няма да забогатеят.
Октавия отвърна троснато:
— Не мога да постъпвам така с бедните хора. И ти нямаше да можеш. Да пълня джобовете на онези мръсници.
Лучия Санта добави уморено:
— Аз съм вече стара за такива номера. А и нямам дарба. Не обичам хората чак толкова, че да любезнича с тях, па било и за пари. Но ти, ти си млада, можеш да се научиш. Не е кой знае колко трудно. Обаче не. Моите деца четат книги, ходят на кино, мислят, че могат да правят като богатите. Имай гордост и бъди бедна. На мен ми е лесно. Аз бях бедна и децата ми могат да бъдат бедни. — Тя бутна Сал към вратата.
Сал се обърна и каза:
— Дай ми два цента за газирано, мамо.
Майката, която винаги му даваше два цента, рече ядосано:
— Не чу ли какво казах на сестра ти? Бедни сме. Хайде, бягай.
Сал я погледна мрачно. Тя се подразни от мисълта, че всичките ѝ деца бяха прекалено сериозни. После Сал каза с безупречната детска логика:
— Ако никога не ми даваш два цента, ще станеш ли богата?
Октавия не издържа и се изкиска. Майката извади портфейла си и със сериозно изражение даде на Сал сребърно петаче. Той изхвърча от къщи без повече приказки.
Лучия Санта сви рамене и се усмихна на Октавия. "И все пак — помисли майката, — ако не давам на децата си по два цента за газирано, може и да станем богати. Ако не им бях давала пари за кино и бейзболни топки, ако готвех месо веднъж седмично и палех лампата само когато е тъмно като в рог. Ако пращах децата си да работят цяла година, вместо да чакам да завършат гимназия, ако ги карах да шият копчета на картончета през нощта, вместо да четат и да слушат радио — кой знае?"
Хиляди къщи бяха купени на Лонг Айланд от най-стиснатите пестеливци. Но при Лучия Санта това не вървеше. Всички щяха да си останат бедни, включително и тя. Вината беше нейна. Не им навираше носовете в мизерията, както би постъпила една добра майка.
Тя не хранеше илюзии за хората. Те не бяха лоши, не бяха злобни по природа. Но парите бяха Господ. Парите можеха да те избавят. Парите можеха да ти дадат надежда. Парите можеха да те закрилят. да се отречеш от парите? Все едно да искаш от човек да остави пушката си в дивата джунгла.
Парите пазеха живота на децата ти. Парите ги вадеха от мрака. Кой не е плакал от немотия? Кой не е плакал за пари? Кой пристига, когато парите се обадят? Доктори, попове, примерни синове.
Парите бяха нова родина. Когато лежеше будна нощем и мислеше за растящата сума в банката, Лучия Санта усещаше с тялото си внезапната хладна острота, примесена със страх, която затворникът изпитва, докато брои оставащите дни зад решетките.