Щастливият странник [bg]

Джино плачеше, макар и не от болка или страх. До последния миг беше убеден, че ще избяга. Дори се беше осмелил да скочи от покрива на вагона на твърдия чакъл и не се бе ударил. Сълзите му бяха момчешки детски сълзи на объркан гняв и изгубена гордост, че се е оказал малък, безпомощен и пленен.

Лари познаваше единия от полицаите, Чарли, ала другият му беше непознат. Лари беше прекарал много зимни нощи в кабинката с Чарли в приказки за местните момичета, смееше се на суетността на кривокракия. Но се обърна хладно и към двамата:

— Какво правите с братчето ми бе, момчета?

Искаше да звучи примирително. Знаеше, че е настъпил моментът да пусне в ход чара и дружелюбието си. Но думите излязоха грубо и предизвикателно.

Високото ченге, непознатото, каза на Чарли Чаплин:

— Този пък кой е? — И се пресегна да хване Джино.

Лари блъсна Джино зад себе си и му нареди:

— Върви си вкъщи.

Джино не помръдна.

Чарли Чаплин каза на колегата си:

— Това е фенерджията от нощната смяна. — И продължи: — Слушай, Лари, братлето ти краде лед цяло лято. Веднъж ме замери с камък и ми каза да си го забия. Колчаво хлапе. Брат или не, ще му насиня задника. А сега се отмести, малкият, да не пострадаш. И да не изхвърчиш от работа на всичкото отгоре. Не забравяй, че и ти работиш за железницата. И не си прав, мой човек.

Един от работниците, които гледаха, каза на италиански:

— Вече удариха няколко здрави шамара на брат ти.

Лари отстъпи назад, докато усети, че минава от чакъла на паважа. Бяха вън от депото. Каза:

— Вече сме извън терена на железницата. Тук нямате власт. — Лари все пак беше разумен, не искаше да си изгуби работата. — Чуден човек си, Чарли. Откога стана такъв натегач? Всяко хлапе от Десето авеню краде лед от депото. Даже братчето на твоето гадже. Я стига, не говориш на някой заек. Добре, ударил си брат ми, защото той те е ударил с камък. Квит сте.

Видя с крайчеца на окото си първо тълпата, после Джино, със сухи очи, отрезвен, а детското му личице грееше със смехотворна жажда за мъст. А Лари каза троснато на природения си брат:

— Само да те видя още веднъж в това депо, аз ще те набия. Хайде, бягай.

Беше изпълнено добре. Никой не стана за смях, не се държа твърде грубо и не си създаде врагове, обаче и не отстъпи. Лари се гордееше с разумната си постъпка. Но високото непознато ченге развали всичко. Каза на Чарли Чаплин:

— Затова ли ме накара да бия толкова път? За едното нищо?

Чарли сви рамене. Високото ченге посегна и извъртя един на Джино. С опакото на ръката си, след което каза свирепо:

— Ти гледай аз да не те хвана.