Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— А после са намерили съдията на рибарската му лодка с въже около врата?
— Да, според предварителния полицейски доклад. Както казах, разследването не е приключило, въпреки че от две години нямат никакви улики. Но полицията пази досието поверително.
Тримата отпиха от кафето си и се помъчиха да си подредят мислите. След малко Лейси каза:
— Имаме четиресет и пет дни да направим преценка дали да предприемем нещо. Идеи?
— Мисля, че ми е време да се пенсионирам — изхриптя Садел.
Другите двама се засмяха, макар че Садел не беше известна с чувството си за хумор. Колегите й от КСЕ по-скоро очакваха, че тя ще умре, преди да се пенсионира.
— Молбата ти се отхвърля — осведоми я Лейси. — Ще работиш с мен по този случай. Дарън?
— Не знам. Тези престъпления се разследват от отдел „Убийства“, от опитни и обучени следователи. Щом те не намират улики, щом те нямат заподозрени, какво се очаква да постигнем ние, по дяволите? Изкушавам се от мисълта да работим по нещо толкова вълнуващо, но това не е за нас.
Лейси слушаше и кимаше.
— Сигурна съм, че имаш план — каза Садел.
— Имам. Бети се страхува да си има вземане-даване с полицията, защото иска да запази анонимността си. Затова ще се свърже с полицията чрез нас. Знае, че юрисдикцията и ресурсите ни са ограничени, всичко ни е ограничено. Знае също, че законът ни задължава да разследваме всяка жалба, така че не можем да протакаме и да усукваме. Предлагам да го направим предпазливо и безопасно, като внимаваме да не се издадем пред Баник, а след трийсет дни отново да се съберем и да преценим нещата. Сигурно тогава ще прехвърлим случая на щатската полиция.
— Ето това вече звучи разумно — каза Дарън. — Ако Баник е сериен убиец, в което се съмнявам, да оставим истинските ченгета да се оправят с него.
— Садел?
— Само да не попадна в списъка му.
17
Следващия вторник в осем сутринта две трети от спец екипа потеглиха от Талахаси на петчасовото пътуване до Билокси. Дарън шофираше, а Лейси четеше доклади, говореше по телефона и, общо взето, правеше каквото се очаква от временно изпълняващия длъжността директор на КСЕ. Тя бързо научаваше, че управлението на хора ще бъде неприятна част от работата й.
По време на едно затишие Дарън, който дебнеше удобен случай, каза:
— Напоследък чета за серийните убийци. Кой държи рекорда в Америка?
— Какъв рекорд?
— По брой трупове.
— Боже, откъде да знам? Онзи тип Гейси не беше ли убил няколко десетки души в Чикаго?
— Джон Уейн Гейси е убил трийсет и двама, поне за толкова помни. Заравял ги под къщата си в предградията. Криминалистите намерили тленни останки от двайсет и осем души, затова ченгетата повярвали на самопризнанията му. Твърдял, че е хвърлил няколко трупа в реката, но не бил сигурен колко.
— А Тед Бънди?
— Бънди официално признал за трийсет, но непрекъснато променял версията си. Преди да го изпържат на електрическия стол, в нашия любим щат, между другото, прекарал много време със следователи из цялата страна, най-вече на Запад, където е роден. Имал блестящ ум, но просто не помнел всичките си жертви. Смятат, че е убил най-малко сто млади жени, но няма как да бъде потвърдено. Често убивал по няколко на ден и дори похищавал жертвите си на едно и също място. Официално го обявявам за най-извратеното от всички извратени копелета.
— Той ли е рекордьорът?
— Не, не и за потвърдени жертви. Някой си Самюъл Литъл признал за деветдесет убийства и допреди десет години все още действал. Разследването продължава и досега са потвърдени около шейсет жертви.
— Много си се задълбочил.
— Страшно ми е интересно. Чувала ли си за убиеца от Грийн Ривър?
— Да, струва ми се.
— Признал за седемдесет убийства, осъдили го за четиресет и девет. Почти всичките му жертви са проститутки от Сиатъл и околностите.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Интересното е, че нито един от тези гадове не убива по един и същ начин. Още не съм намерил такъв, който да убива двайсет години, и то само хора, които познава. Всички са умопобъркани социопати, някои много интелигентни, повечето не, но колкото и упорито да търся, засега няма друг като Баник — човек, който убива само за отмъщение и си е направил списък.
— Не знаем дали има списък.
— Както искаш го наричай. Той помни имената на хората, които са го ядосали, и ги следи с години. Това е адски необичайно.
Лейси въздъхна и каза:
— Не мога да повярвам. Говорим за харесван съдия на изборна длъжност така, все едно сме напълно сигурни, че е убил няколко души. И то най-хладнокръвно.
— Не си ли убедена?
— Не знам още. А ти?
— Да, струва ми се. Ако фактите на Бети Роу са верни и ако Баник наистина е познавал първите седем жертви, не може да е просто съвпадение.
Телефонът на Лейси звънна и тя отговори на обаждането.
Дейл Блек, шерифът на окръг Харисън, ги чакаше, когато пристигнаха точно в 14 ч. Поведе ги по коридора към малка стая с маса в дъното и ги представи на инспектор Нейпиър, който водеше разследването. Запознаха се набързо и седнаха на масата. Шерифът започна разговора:
— Е, проверихме ви онлайн и научихме едно-друго за работата ви. Всъщност не сте криминални следователи, нали?
Лейси се усмихна, защото знаеше, че когато си има работа с мъже на нейните години или по-възрастни, обаятелната усмивка й помага да постигне каквото иска или поне нещо твърде близо до желаното. А дори да не постигнеше каквото иска, винаги можеше да разчита, че ще обезоръжи мъжете и ще неутрализира скептицизма им.
— Точно така — съгласи се тя. — Ние сме юристи и разглеждаме жалби, подадени срещу съдии.
Нейпиър хареса усмивката й и отговори със същото, но неговата усмивка съвсем не беше толкова очарователна.
— Във Флорида, нали? — попита той.
— Да, офисът ни е в Талахаси и сме щатска агенция.
Дарън имаше инструкции да си мълчи и да си води записки и той се подчиняваше.
— Е, в такъв случай възниква въпросът защо се интересувате от това двойно убийство.
— Не е ли очевидно? Проверяваме всякакви следи. Току-що получихме жалба срещу съдия в съвсем друга връзка и по време на първоначалното си проучване попаднахме на информация за Лани Върно. Нали знаете, че навремето е живял във Флорида?
Усмивката на Нейпиър се стопи и той погледна към шефа си.
— Да, струва ми се — промърмори, докато отваряше една дебела папка. Наплюнчи палеца си, разлисти документите и каза: — Има едно шофиране в нетрезво състояние преди няколко години.