Списъкът на съдията

— Вероятно. Дълго около метър, с двойна оплетка, найлоново, двуцветно — или синьо-бяло, или зелено-бяло.

Тя замълча и видя как по лицата на двамата се изписа изумление. И продължи:

— Пристегнато в основата на черепа с двоен кръстовиден възел.

Двете ченгета бързо си възвърнаха самообладанието и безизразните изражения.

— Явно познавате нашия човек отнякъде — отбеляза Нейпиър.

— Вероятно. Може ли да погледнем снимките?

Лейси не подозираше в каква безизходица се намират ченгетата. Вече пет месеца всяка следа стигаше до задънена улица. Всяко обаждане на горещата линия беше довело само до загуба на още време. Всяка нова теория в крайна сметка бе опровергана. Убийството на Върно беше толкова старателно планирано, че трябваше да има мотив, но той им убягваше. Почти нищо не се знаеше за неговото незабележително минало. От друга страна, бяха убедени, че Дънуди просто се е оказал на неподходящото място. Знаеха всичко за него и нищо не подсказваше мотив.

Възможно ли беше Лейси и КСЕ да се окажат първият им пробив?

Половин час разглеждаха страховитите снимки от местопрестъплението. Шериф Блек уж трябваше да отиде на важни срещи другаде, но изведнъж те се оказаха отменени.

Когато Лейси и Дарън, все още смълчани, видяха достатъчно, те се приготвиха да си тръгват.

— Е, кога ще поговорим за вашия заподозрян? — попита шерифът.

Лейси се усмихна и отговори:

— Не сега. Тази среща е първата от няколко. Искаме да поддържаме с вас добри делови отношения, основани на доверие. Дайте ни малко време, нека да проведем разследването си и ще се върнем.

— Добре. Има още една улика, която може да се окаже полезна. Не е в досието, защото не сме я оповестили още. Но убиецът може да е допуснал грешка. Знаем, че е дошъл с кола.

— Полезна улика?! Това е изключително важно!

— Може би. Видяхте снимките от двата мобилни телефона, които е взел от жертвите. Шофирал е около час и половина на север от тук до Нийли в Мисисипи. Пъхнал е телефоните в подплатен пощенски плик и го е адресирал до моята дъщеря тук, в Билокси. Пуснал е пакета в обикновена синя кутия за събиране на писма пред пощенската станция.

Нейпиър извади още една снимка — на плика с адреса.

— Проследихме мобилните телефони за броени часове — продължи шерифът — и ги открихме в пощенската кутия в Нийли. Те все още се намират в щатската криминалистична лаборатория, но засега не сме свалили нищо полезно от тях.

Той погледна към Нейпиър, който пое щафетата:

— Видели са го пред пощата. Било към седем вечерта в онзи петък, приблизително два часа след убийствата. Нямало хора и коли на улицата, в Нийли никога няма, но един човек, живеещ до пощата, забелязал пред нея да спира пикап, от който слязъл мъж. Приближил се до пощенската кутия и пуснал плика — единствения след пет следобед в петък. В Нийли и бездруго няма много поща. Човекът си помислил, че е странно някой да пуска писмо по това време. Бил на верандата си доста надалече и не могъл да види добре шофьора. Само, че пикапът бил сив „Шевролет“, от по-новите модели, с регистрационни номера от Мисисипи.

— И сте сигурни, че е бил убиецът? — попита Лейси. Беше доста непрофесионален въпрос.

— Не. Знаем само, че мъж е пуснал в кутията мобилните телефони. Вероятно е бил убиецът, но не сме сигурни.

— Ясно. Защо обаче ще пътува толкова дълго, за да се отърве от телефоните?

Нейпиър сви рамене и се усмихна.

— Можем само да гадаем — каза Блек. — Мисля, че се е позабавлявал с нас и най-вече с мен. Сигурно е знаел, че ще намерим мобилните до няколко часа и че всъщност няма да бъдат изпратени на дъщеря ми.

— Или пък е искал да го видят как кара колата си с регистрационни номера от Мисисипи, защото не е от Мисисипи — предположи Нейпиър. — Много е умен.