Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Да, ти спомена, че вероятно има още едно убийство.
— Има. Преди пет месеца е убил човек на име Лани Върно в Билокси, Мисисипи. По същия начин, със същото въже. Разбрах причината. Аз, а не полицията, аз я разбрах. Проследих Върно до Пенсакола, където е живял преди тринайсет години. Потърсих къде може да са се пресекли пътищата им с Баник и намерих къде. Аз, не полицията. Те нямат представа.
— Те нямат представа и за Баник — каза Лейси. — Какво се е случило?
— Стар спор около ремонт на къщата на Баник. Върно извадил пистолет. Трябвало е да дръпне спусъка. По онова време Баник бил обикновен адвокат и го дал под съд по обвинение в нападение. Изгубил делото. Върно бил оправдан, но вероятно незабавно е влязъл в списъка му. Баник е чакал тринайсет години, можеш ли да повярваш?
— Не.
— Вече убива по-често, което не е необичайно. Има всякакви серийни убийци, няма правила. Много често обаче те ускоряват темпото, после отново го забавят. — Джери се полюшваше бавно, зареяла поглед напред като в транс. — Освен това рискува, допуска грешки. Едва не са го спипали с Върно, когато някакъв човек се появил, горкият, в неподходящия моментна неподходящото място. Баник му строшил черепа, но не използвал въжето. То е само за избраните.
Убедеността, с която Джери описваше неща, които не беше виждала с очите си и не можеше да докаже, беше смайваща. И притеснителна.
— А местопрестъплението? — попита Лейси.
— Не знаем много за него, защото още се води разследване и от полицията мълчат. Втората жертва е местен строител с много приятели, затова общността оказва огромен натиск върху следователите. Както винаги обаче, Баник не е оставил никакви следи.
— Шест и две прави осем.
— За толкова знаем. Може да има още.
Лейси се пресегна и взе жалбата, но не я прочете.
— Какво пише вътре?
Джери престана да се люлее и разтърка очи, все едно й се спеше.
— Пише само за три убийства. Последните три. Лани Върно и Майк Дънуди от миналата година и Пери Кронк отпреди две. Кронк е онзи случай от Флорида Кийс — адвокатът от голямата кантора, който не предложил работа на Баник, след като завършил право.
— Защо точно тези три?
— Върно, защото лесно се доказва връзката му с Пенсакола. Навремето е живял там, установих го. Лесно е, трябва да покажем на полицията как става. Свързано е със стари дела, заровени в дигитални архиви, и стари съдебни досиета, които се съхраняват в един склад. Все неща, които съм открила сама. Ако ги дадем наготово на ченгетата, те може и да скалъпят някакво обвинение.
— Затова им трябват доказателства, Джери. Не просто съвпадения.
— Така е, само че те никога не са чували името Рос Баник. След като ти им кажеш, след като направиш необходимите връзки, ще могат да нахлуят с призовка.
— А Кронк, него защо?
— Това е единственият случай от Флорида и е свързан с пътуване. От Пенсакола до Маратон се стига за десет часа, така че Баник не е изминал разстоянието за един ден. Хотели, покупка на гориво, може дори да е отишъл със самолет. Има вероятност да е оставил много улики по пътя. Би трябвало да успееш да проследиш движението му преди и след убийството. Прегледай графика на делата му в съда, провери кога е влизал в зала, всичко. Елементарна детективска работа.
— Ние не сме детективи, Джери.
— Но сте следователи, нали?
— Нещо такова.
Джери се изправи, протегна се и отиде до прозореца. Погледна навън и попита:
— Кой е мъжът с теб?
— Дарън, моят колега.
— Защо го доведе?
— Защото така искам да действам, Джери. Сега аз съм шефът и аз определям правилата.
— Добре, но мога ли да ти имам доверие?
— Ако не ми вярваш, обърни се към полицията. И бездруго така би било редно. Не съм искала този случай.
Джери неочаквано закри очите си с ръце и се разплака. Лейси се стъписа от неочаквания емоционален изблик и се почувства виновна, че не е проявила повече съчувствие. Имаше си работа с много ранима жена.
Донесе й кърпички от банята и я изчака да се овладее. Джери избърса сълзите си и каза:
— Извинявай. Не съм на себе си и не знам колко още мога да продължавам така. Не съм допускала, че ще се стигне дотук.
— Успокой се, обещавам ти да направя всичко по силите си да запазя името ти в тайна.
— Благодаря ти.
Лейси погледна часовника си и установи, че е била в стаята само осемнайсет минути. Джери беше пътувала четири часа от Мобил, а по нищо не личеше да е пила кафе или вода, нито да е закусила.
— Имам нужда от кафе — каза Лейси. — Ти искаш ли?
Джери кимна и тя изпрати есемес на Дарън — поръча му да купи две големи кафета. Среща след десет минути пред асансьорите. Прибра телефона си и каза:
— Я чакай… Включила си Върно, защото навремето е живял в Пенсакола и там пътищата му са се пресекли с Баник?
— Да, точно така.
— Но той не е единственият от Пенсакола. Първата жертва, онзи командир на скаутския отряд, Тад Лийуд, е отраснал в едно градче, недалече от Баник. Убит е през деветдесет и първа, нали?
— Да, тогава.
— И смяташ, че това е първото убийство?
— Надявам се, но всъщност не знам. Само Баник знае.
— И журналистът Дани Кливланд, който е работел в „Пенсакола Леджър“ и е живял там преди около петнайсет години. Намерен е мъртъв в апартамента си в Литъл Рок през две хиляди и девета.
— Подготвила си си домашното.
Лейси излезе от стаята, клатейки глава. Взе кафетата от Дарън и веднага се върна. Джери остави своята чаша върху бюрото. Лейси отпи голяма глътка, заснова между вратата и прозореца и каза:
— В папките, които ми даде най-напред, сред жертвите му фигурираха две жени, обаче не ги споменаваш. Може ли да ми кажеш нещо повече за тях?
— Разбира се. Докато следвал в Университета на Флорида, се запознал с момиче на име Айлийн Никълбъри. Той членувал в студентското братство, тя — в сестринството, движели се в общи среди. Една вечер били на купон, където всички се наливали. Алкохол, марихуана, безразборен секс. Баник и Айлийн отишли в неговата стая, но той явно не се представил добре. Тя му се присмяла, развързала си езика, разказала на другите и го унизила. Станал за посмешище. Това се случило някъде през осемдесет и пета. След около тринайсет години Айлийн била убита близо до Уилмингтън, Северна Каролина.
Лейси слушаше и не вярваше на ушите си.
— Другото момиче е Ашли Барасо — продължи Джери. — Следвали заедно право в Университета на Маями, това е сигурно. И тя е удушена със същото въже шест години след като се дипломирали. За нея знам по-малко, отколкото за другите жертви.