Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Изключително.
— Не го прави за пръв път, нали? — попита шерифът.
— Според нас не.
— И не е от Мисисипи?
— Така смятаме.
18
Джери не беше подготвена за следващия етап от живота си. Повече от двайсет години я крепеше мечтата да намери убиеца на баща си и да му потърси сметка. Трудно разбра кой е, но го направи с решимост и упорство, които нерядко я изненадваха. Да го обвини обаче беше нещо съвсем различно. Изпитваше ужас да посочи с пръст Рос Баник не защото се опасяваше, че ще сбърка, а защото се боеше от самия него. И все пак го направи.
Беше подала жалбата си в официална агенция, учредена да разследва провинили се съдии, и сега всичко зависеше от Комисията по съдийска етика. Джери не беше сигурна какво да очаква от Лейси Столц и КСЕ, но случаят беше на нейното бюро. Ако нещата се развиеха по план, Лейси щеше да задвижи залавянето и съдебното преследване на един човек, който не излизаше от главата на Джери.
През дните след последната си среща с Лейси тя установи, че не е в състояние да подготвя лекциите си, нито да прави проучването за книгата си, нито да се среща с малкото приятели, които имаше. Посети психотерапевта си два пъти и се оплака, че се чувства депресирана, самотна, незначителна. Пребори се с изкушението да се върне онлайн и да се разтърси из старите престъпления. Постоянно поглеждаше телефона си в очакване на обаждане от Лейси и едва овладяваше импулса си да й изпраща имейли през час.
На десетия ден Лейси й се обади и двете поговориха няколко минути. Нямала новини. С екипа й още проучвали материалите, планирали как да действат и тъй нататък. Джери рязко прекъсна разговора и излезе на разходка.
Оставаха трийсет и пет дни, а явно нищо не се случваше. Поне в Комисията по съдебна етика.
Според регистъра на данъчната служба на окръг Навес през май 2012 г. Рос Баник беше купил на старо светлосив пикап „Шевролет“, произведен през 2009-а. Карал го беше известно време и го беше продал миналия ноември, един месец след убийствата на Върно и Дънуди. Купувачът беше търговец на автомобили втора ръка, който го беше препродал на някой си Робърт Трейгър, сегашния му собственик. Дарън замина за Пенсакола и намери господин Трейгър, който му обясни, че вече не притежава пикапа. В новогодишната нощ пиян шофьор не спрял на знак „Стоп“, блъснал се в него и премазал дясната страна на пикапа. Той уредил въпроса със застрахователната компания „Стейт Фарм“, продал го за скрап и благодарил на съдбата, че е жив. Докато двамата пиеха студен чай на предната веранда, госпожа Трейгър намери снимка на мъжа си и на внука им, които с въдици в ръце позираха до сивия пикап. Дарън я засне със смартфона си и я изпрати на инспектор Нейпиър в Билокси, който отпътува за Нийли и я показа на единствения очевидец.
В имейла си до Лейси Нейпиър пишеше лаконично:
Според свидетеля колата „много прилича“ на онази, която е видял. Което стеснява кръга до около пет хиляди сиви пикапа „Шевролет“ в щата. Късмет.
Продължиха да ровят и научиха, че Баник обича да кара пикапи. През последните петнайсет години беше купил и продал най-малко осем – различна марка, модел и цвят.
Защо му трябваха на един съдия толкова много пикапи?
В момента той караше форд експлорър от 2013 г., купен на лизинг от местен търговец.
В понеделник, 31 март, тринайсетия ден от срока за преценка на случая, Лейси и Дарън излетяха за Маями, където наеха кола и се отправиха на юг през Флорида Кийс към град Маратон с население от 9000 души. Преди две години пенсионираният адвокат Пери Кронк бил намерен мъртъв, пребит и удушен на рибарската си лодка, която се носела без посока в плитчините край резервата за чапли. Черепът му бил строшен, навсякъде имало кръв, причината за смъртта била удушаване с найлоново въже, пристегнато около врата му толкова силно, че разкъсало кожата. Нямаше свидетели, нито заподозрени, нито улики. Разследването все още се водеше активно, затова не се оповестяваха почти никакви подробности.
Частният детектив на Джери, Кени Лий, не успя да намери снимки от местопрестъплението в базата данни на ФБР.
Полицейският участък в Маратон беше територия на началник Търнбул, който бе дошъл от студения Мичиган уж за кратко, но бе останал завинаги. Наред с другите си задължения той поемаше и разследванията на убийствата.
Посрещна Лейси и Дарън сърдечно, но с подозрение и подобно на шериф Блек в Билокси веднага направи уточнението, че двамата не са ченгета.
— Не претендираме, че сме — увери го Лейси с мила усмивка. — Ние разследваме жалби срещу съдии, а тъй като в този щат те са хиляда, обикновено сме доста заети.
Всички се засмяха нервно. Така е то, нечестните съдии трябва да бъдат спипани.
— Защо се интересувате от убийството на Кронк? — попита Търнбул.
На Дарън отново му беше заръчано да мълчи. Шефката му щеше да говори, само тя. Двамата бяха репетирали версията си и смятаха, че звучи правдоподобно.
— Просто рутинна проверка — каза Лейси. — Работим по новопостъпила жалба срещу съдия от Маями и попаднахме на подозрение за незаконна дейност, свързана с покойния господин Кронк. Случайно да сте го познавали?
— Не. Живеел е в „Граси Кий“. Знаете ли къде е?
— Не.
— Това е скъп затворен комплекс до един залив северно от тук. Обитателите му не общуват много с външния свят. Цените там са непосилни за мен.
— Убийството е станало преди две години. Имате ли заподозрени?
Шефът на полицията се изсмя, като че ли идеята да има сносна следа по случая беше невъобразимо комична. Овладя се бързо и каза:
— Не съм сигурен, че трябва да отговоря на този дързък въпрос. Накъде биете?
— Вършим си работата, началник Търнбул.
— Колко поверителен е този разговор?
— Напълно. Нищо няма да спечелим, ако го огласим. Работим за щата Флорида и наше задължение е да разследваме обвинения за извършени престъпления. Също като вас.
Началникът се замисли над думите й. Напрегнатите му очи се стрелкаха от единия към другия. Накрая си пое дълбоко дъх, отпусна се и каза:
— Да, в началото на разследването имахме заподозрян, поне смятахме, че сме надушили следа. Винаги сме допускали, че убиецът е пристигнал с лодка. Заварил е Кронк сам — бил излязъл да лови червен горбил, любимото му занимание. В сандъчето с лед вече имало няколко риби. Жена му каза, че тръгнал в седем сутринта, настроен за приятен ден. Обиколихме всички кейове в радиус от осемдесет километра и проверихме данните за наетите лодки. — Началникът замълча, колкото да извади очила за четене от джоба на ризата си и да отвори някаква папка. Прегледа я набързо и намери точната цифра. — В онази сутрин били наети двайсет и седем лодки, все от рибари, разбира се. Убийството е станало на пети август, в разгара на сезона за улов на червен горбил, нали разбирате?