Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Последните му думи. Беше на осемдесет и една години, силен за възрастта си, но малко по-бавен.
Убиецът бързо уви въжето си около кнехта, скочи на лодката на Кронк, извади Оли, тръсна я два пъти, фрасна с оловната топка главата на Кронк отстрани и му разби черепа. Обожаваше този звук. Удари го отново, макар да не беше необходимо. Измъкна найлоновото въже, намота го два пъти около врата му, притисна с коляно горния край на гръбнака му и затегна примката.
Скъпи господин Баник,
За нас беше удоволствие да работим с Вас през изминалото лято. Останахме впечатлени от работата Ви по време на стажа и възнамерявахме да Ви предложим постоянно място наесен. Вероятно сте научили обаче, че фирмата ни се слива с „Рийд и Габаноф“ — международна кантора със седалище в Лондон. Това ще доведе до основни промени в персонала. За жалост, няма да можем да назначим всичките си стажанти от това лято.
Пожелаваме Ви бляскаво бъдеще.
Искрено Ваш, X. Пери Кронк, управляващ съдружник
Той продължи да пристяга въжето и каза:
— Честито ви бляскаво бъдеще, господин Кронк.
Бяха минали двайсет и три години, но още го болеше от унижението. Още усещаше жилото. Всеки друг стажант през онова лято получи предложение за работа. Сливането така и не се състоя. Някой, несъмнено друг стажант гадняр, беше пуснал слуха, че Баник не си пада по момичета.
Той завърза въжето на двоен кръстовиден възел и минута-две се любува на сръчността си. Озърна се и видя, че най-близката яхта е на миля от тях и плава към открито море. Грабна въжето на своята лодка и я придърпа по-наблизо, после се гмурна във водата, за да измие евентуалните кървави пръски.
— Честито ви бляскаво бъдеще, господин Кронк.
Година по-късно той продаде лодката и апартамента си със скромна печалба. И двете сделки бяха сключени на името на Робърт Уест, един от трийсет и четиримата души с това име в щата.
Обожаваше тази игра с псевдонимите.
19
Джери беше прочела страшно много литература за серийните убийци и знаеше, че почти никой от тях не спира, докато не бъде заловен или не умре — убит от полицията или сам посегнал на живота си, — или пък не бъде принуден да се оттегли поради напреднала възраст или защото е попаднал в затвора. Движеха ги безмилостни и жестоки демони, неподатливи на екзорсизъм. Неутрализираха ги само смъртта или решетките, нищо друго. Малцината серийни убийци, опитали се да преборят садистичните си наклонности, успяваха само в затворническата килия.
Според нейната хронология на престъпленията имаше период от единайсет години, през които Баник не беше убивал. Беше удушил Айлийн Никълбъри близо до Уилмингтън през 1998 г., после беше изчакал до 2009-а, за да пипне журналиста Дани Кливланд сам в апартамента му в Литъл Рок. След това беше убивал още три пъти. Ускорил беше темпото, което не бе необичайно.
Джери си напомни, че въпросната хронология е безполезна, защото тя не знаеше колко общо са жертвите. Можеше ли да има неоткрити трупове? Някои убийци ги скриваха, а след години забравяха къде са заровени всички тела. Други, като Баник, искаха те да бъдат намерени, и то с улики. Като профайлър аматьор, Джери беше убедена, че Баник иска някой — полицията, пресата, семействата на жертвите — да разбере, че убийствата са свързани. Но защо? Вероятно причината беше извратеното му его, стремежът да докаже, че е по-умен от ченгетата. Той толкова се гордееше с методите си, че щеше да е жалко, ако не получеше признание — дори от непознати, дори отдалече. Най-вероятно си мечтаеше деянията му да се превърнат в легенда.
Джери не вярваше, че Баник иска да бъде заловен. Той се радваше на обществено положение, на престиж, на популярност, имаше пари и образование — много повече неща от средностатистическия сериен убиец, ако изобщо съществуваше такава категория. Само че се увличаше в играта. Беше социопат, който убиваше за отмъщение, но изпитваше огромно удоволствие да планира и да извършва престъпленията си, въодушевяваше се от тяхното съвършенство.
За двайсет и две години Рос Баник бе извършил осем убийства в седем щата, поне според нейните сведения. Той беше едва на четиресет и девет, вероятно в апогея на кървавата си кариера. Всяко следващо убийство му вдъхваше още повече самоувереност, носеше му още по-силна тръпка. Вече ветеран, той сигурно вярваше, че никога няма да го заловят. Кой още фигурираше в списъка му?
Хартията за принтер беше бяла и най-обикновена, купена година по-рано от „Стейпълс“ в Далас. Пликът също беше обикновен, от най-разпространените. Компютърът беше допотопен „Оливети“ с малък екран и малко памет, произведен някъде около 1985 г. Беше го купила на старо от антикварен магазин в Монтгомъри.
С латексови ръкавици на ръцете тя внимателно постави няколко листа в тавичката, събуди екрана и дълго се взира в него. Коремът й се сви и не можеше да продължи. Накрая все пак успя да напечата бавно и несръчно, клавиш по клавиш, следното:
Съдия Баник, Комисията по съдийска етика във Флорида разследва последните ви деяния, а именно Върно, Дънуди, Кронк.
Дали има и други? Според мен, да.
Обикновено Джери ядеше съвсем малко, затова се учуди, когато почувства гадене, хукна към банята, където повръща и се напъва, докато я заболяха и коремът, и гърбът. Залитайки, отиде да пие вода и накрая се върна на бюрото си. Впери поглед в написаното — хиляди пъти беше съставяла тази бележка наум, отново и отново изговаряше и преценяваше думите.
Как щеше да реагира той? Получаването на анонимното писмо щеше да бъде катастрофално и съкрушително, щеше да промени живота му, да го ужаси. Поне тя се надяваше да стане така. Баник беше твърде хладнокръвен, за да изпадне в паника, но нищо вече нямаше да е същото. Той и демоните му щяха да обезумеят още повече от мисълта, че някой го е подгонил. Нямаше с кого да сподели, нямаше на кого да се довери, при кого да избяга.
Тя искаше да разтърси неговия свят из основи. Искаше той да внимава на всяка крачка, да се озърта през рамо, да подскача при всеки шум, да оглежда всеки непознат. Искаше да стои буден през нощта, да се вслушва във всеки звук и да трепери от страх, както тя бе живяла толкова много години.
Замисли се за Лейси и отново претегли стратегията си да я разкрие. Беше се убедила, че Баник е прекалено умен, за да направи нещо глупаво. Освен това Лейси беше кораво момиче, способно да се погрижи за себе си. По някое време Джери щеше да я предупреди.
Принтира бележката и я пъхна в плика. Докато печаташе името му, отново усети тръпка.
Р. Баник, Ийстман Лейн 825, Кълман, Флорида, 32533.
Марката беше от тези, които се лепят без плюнчене. Джери плувна в пот и се наложи дълго да лежи на канапето.
Следващата бележка също беше на бяла хартия за принтер, но от друг производител. На нея написа:
Помни, че зная кой си, от гроба пращам ти привет.
Едно е ясно — след онази нощ ме дебнеше навред.