Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Водачът им преряза клоните, сякаш режеше въздух, а острието му оставяше смъртоносна диря от червена мълния след себе си.
— Ронин! — успя да изграчи Крас. — Тичай! Махай се оттук!
Ала неговият ученик имаше също толкова малко намерение да изпълнява подобна заповед, колкото би имал и той на негово място. Ронин бръкна в кесията на колана си и извади нещо, което първоначално изглеждаше като лента, направена от блестящ живак, която бързо се оформи в хвърлящо отблясъци острие — подарък от един елфски командир в края на войната.
На светлината на острието на магьосника надменното изражение на водача на нощните елфи се смени с изненада. Въпреки това той посрещна меча на Ронин със своя собствен.
Захвърчаха алени и сребристи искри. Цялото тяло на магьосника потрепери, а елфът почти падна от седлото. Пантерата изръмжа, но ездачът й пречеше да достигне врага с острите си като бръснач нокти.
Отново размениха удари. Ронин можеше и да е магьосник, но през живота си беше научил, че ръкопашният бой е незаменимо и безценно умение. Верееса го тренира така, че да може да удържи на атаките дори на най-опитните войни… а с елфското острие имаше шансове срещу всеки противник.
Но не и срещу много. Докато държеше водача на разстояние, към тях притичаха още двама, които носеха мрежа. Крас чу звук зад гърба си и обърна поглед през рамо, за да види още трима ездачи, които също носеха голяма мрежа.
Ала колкото и да се мъчеше, не успяваше да произнесе думите на силата. Той, един дракон, беше безсилен.
Ронин видя първата мрежа и отстъпи. Държеше меча си в готовност, в случай че нощните елфи се опитат да го впримчат. Водачът подкара пантерата си напред, за да задържи вниманието на магьосника върху себе си.
— З-зад теб! — извика Крас, а слабостта го обхвана отново. — Още една…
Тежък ботуш го изрита в главата. Запази съзнание, но вече не можеше да фокусира погледа си. С премрежени очи видя как тъмните фигури обграждат спътника му. Ронин отблъсна две остриета и прогони една от големите котки… а след това мрежата го оплете.
Успя да прореже отвор в нея, но втората също падна върху него. Магьосникът отвори уста, но водачът се хвърли напред и го удари в челюстта с бронирания си юмрук.
Човекът се свлече на земята.
Вбесен, Крас успя да се отърси донякъде от вцепенението. Промърмори нещо и насочи пръст към водача.
Този път магията проработи, но изхвърча накриво. Мълния от златна светлина удари не целта, а близкото дърво, макар да бе невинно. Три дълги клона се откъснаха и паднала върху друг от ловците, погребвайки него и пантерата му под саван от листа.
Водачът се вторачи злобно в дракона. Без успех Крас опита да се предпази, но тежки юмруци и ритници го повалиха на земята… а после и в безсъзнание.
Водачът наблюдаваше безучастно, докато подчинените му пребиваха странното същество, което повече с късмет, отколкото чрез някакво умение, бе убило един от техните. Дълго след като стана очевидно, че жертвата не усеща нищо, остави войните да изливат яда си върху безчувственото тяло. Пантерите съскаха и ръмжаха, надушили кръвта, и нощните елфи едвам ги удържаха да не се включат в кръвопролитието.
Когато прецени, че са стигнали границите на безопасното и че по-нататъшният побой може да застраши живота на затворника им, той им нареди да спрат.
— Лорд Ксавиус ги иска живи — отсече белязаният елф. — А ние не го искаме разочарован, нали?
Другите дойдоха на себе си; в очите им се появи страх. И по-добре да се страхуват, мислеше си той, защото Ксавиус имаше навика да награждава немарливостта със смърт… мъчителна и бавна смърт.
И често избираше ръката на изпълнения с готовност Варо’тен, за да извърши наказанието.
— Много внимавахме, капитан Варо’тен — бързо каза един от войниците. — И двамата ще оцелеят през пътуването…
Капитанът кимна. Все още го удивляваше как съветникът на кралицата изобщо бе усетил присъствието на тези особени странници. Всичко, което Ксавиус каза, когато призова верния Варо’тен, беше, че се е случило нещо странно и той иска капитанът да разучи и да доведе всеки подозрителен субект, когото намери в околността. Варо’тен, наблюдателен както винаги, забеляза лекото набръчкване на челото на съветника, което намекваше, че Ксавиус е по-силно притеснен от това „странно явление“, отколкото иска да признае.