Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
И когато събраната армия потеглила от Сурамар, посивяващият орк най-сетне започнал да мисли, че е извършил съвсем различен грях. Осъзнал, че срамът, който чувствал от надживяването на някогашните си другари, е фалшив. Сега Брокс изпитвал нов срам; всички около него се борели за живота си, докато той се опитвал да избяга от своя. Те настъпвали в битка срещу Пламтящия легион поради причини, противоположни на неговите.
— Приел съм, че може да умра в битка… славна съдба за един орк, шамане… но се чувствам обезчестен от това, че търсех смъртта с цената на всичко, рискувайки онези, които се борят срещу злото за живота си и този на близките си.
Тиранде се вгледа в очите на орка. За другите той беше просто звяр, но отново бе говорил красноречиво, бе казал нещо важно. Тя докосна грубата му буза и се усмихна леко. Колко арогантно от страна на народа й да гледа само външността, а не сърцето и ума.
— Няма нужда да ми признаваш нищо, Броксигар. Ти вече си се изповядал пред сърцето и душата си, което значи, че духовете и Елун са чули съжалението ти. Те разбират, че си осъзнал истината за нещата и съжаляваш за по-ранните си мисли.
Той изсумтя и за нейна изненада целуна ръката й.
— Въпреки това ти благодаря, шамане.
В този момент проехтяха роговете. Тиранде бързо докосна орка по челото и прибави тиха молитва:
— Каквато и съдба да те чака в битката, Броксигар, Майката Луна ще бди над твоя дух.
— Благодаря ти, че го каза, шамане. Няма да те притеснявам повече.
Брокс вдигна брадва в уважение, а после си тръгна. Тиранде наблюдаваше орка, докато той изчезна сред другите бойци, а после се обърна, защото прозвуча сигнал, който разпозна като идващ от сестринството и й даваше да разбере, че трябва да бърза. Редно беше да е готова да поведе собствената си група, когато армията потегли. Да е готова да посрещне съдбата, приготвена от Елун за нея.
А вече разбираше, че това включва и неща, които не са свързани с предстоящата битка.
— Присъединиха се войници от още две укрепления на северозапад — изкоментира Ронин, докато двамата с Крас яздеха с армията. — Чух да се говори за петстотин.
— Пламтящият легион може да доведе толкова само за няколко часа, може би дори по-малко.
Червенокосият магьосник изгледа бившия си учител мрачно.
— Ако нищо от това не помага, защо изобщо си правим труда? Дай просто да седнем в тревата и да изчакаме демоните да ни изтръгнат червата, а? — На лицето му разцъфна подигравателно учудване. — О, чакай! Всъщност май не е станало това! Нощните елфи все пак се били… и взели, че победили!
— Тихо! — изсъска Крас и изгледа по-младия магьосник с не по-остър поглед от онзи, който по-рано му бе хвърлил човекът. — Не казвам, че няма да имат значение, само изричам фактите на глас. Друг факт е, че нашето присъствие тук и съществуването на аномалията из цялото време означават, че онова, което е станало в миналото, може да не съответства с това, което ще стане този път. Този път има много, много сериозни шансове Пламтящият легион наистина да триумфира… и всичко, което познаваме, няма никога да се е случило.
— Няма да допусна това да стане! Не мога!
— Съдбините на твоята Верееса и неродените ви близнаци са нищо за вечността, Ронин… но аз ще се боря в тяхно име така, както го правя и за бъдещето на собственото ми ято, колкото и чудовищно да е то, въпреки победата.
Ронин замълча. Той знаеше не по-зле от драконовия магьосник каква съдба ще застигне червеното ято в крайна сметка. Дори ако Пламтящият легион паднеше в този период, драконите въпреки всичко щяха да страдат неизразимо. Детуинг, Унищожителят, щеше да се погрижи орките да добият власт над тях — и конкретно над братята на Крас — и да ги използват за бойни животни. Огромен брой дракони щяха да измрат без никаква причина.
— Но за нас точно се бе появил шанс отново да настъпи мир — добави Крас, а погледът му се разфокусира за миг. — И това повече от всичко останало ми дава още една причина да смятам, че историята не се променя.
— Аз знам какво се е случило само по историческите книги, запазени от магьосниците в Даларан, Крас. Ти си ги изживявал лично…
Слабият, почти елфски на вид магьосник изсъска отново.