Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
То обаче скоро започна да се изчерпва, защото Нелтарион сякаш бе решил да кръжи сред лабиринта от тунели вечно. Докато се движеха, чувството за древно зло, което друидът бе усетил по-рано, само се засили. Мястото, към което се насочваше черният дракон, явно не беше достъпно за други. Земният пазител се размина с друг дракон от своето ято само веднъж и многократно по-малкият черен се просна на земята пред своя господар. Като се изключи тази случайна среща, не се виждаше никакъв живот, дори и земни червеи. Нелтарион не поемаше рискове. Обсебеността му от Демоничната душа будеше недоверие дори към собствените му последователи — не съвсем изненадващо, имайки предвид могъществото, което дискът даваше на използващия го.
Малфурион лека-полека се приближи по-близо и накрая се озова почти над размахващата се опашка на дракона. Той едва ли не подтикваше левиатана да побърза.
Гигантът рязко спря и извърна глава, за да погледне зад гърба си. Нощният елф инстинктивно се хвърли към най-близката стена и потъна дълбоко в камъка. Почака там няколко секунди, а после се снижи в ниското и рискува да подаде глава през скалата и да погледне.
Нелтарион вече бе продължил по пътя си. Друидът се прокле за преиграването и се понесе след него.
Тъкмо го беше догонил, когато Земният пазител внезапно свърна към една тясна пещера. Нелтарион едва успяваше да се побере в нея — тялото му опираше срещуположните й стени.
— Тук… — измърмори той, очевидно на творението си. — Тук ще си в безопасност.
Чувството за поквара стана още по-силно, но Малфурион се пребори с желанието си да избяга. Вече почти бе разбрал къде и как драконът ще скрие Демоничната душа.
С невероятна нежност черният гигант се протегна и хвана миниатюрно парче от скалата. То проблесна за миг… и се отдръпна встрани, откривайки кухина, очевидно издълбана от някое огромно създание — вероятно самия дракон.
Нелтарион отново погледна артефакта. После, със силно колебание, го положи нежно в дупката. Едва бе отдръпнал лапата си, когато рязко затисна фалшивия камък върху отвора.
Отново проблясък и сега областта изглеждаше съвсем обикновена. Дори да бе прелетял директно пред нея, друидът нямаше да познае, че не е. Фалшивото покритие съвършено изпълваше дупката, така че да не се отличава от останалата скала.
По-интересното бе, че сега Малфурион не можеше да почувства диска. Гнусните му енергии бяха невидими дори за най-внимателното претърсване.
Нелтарион спря на място с очи, все така впити в мястото, където беше скрил Демоничната душа. Протегна огромната си лапа отново, а острите нокти бяха на сантиметри от скрития похлупак.
После, с безпомощно съскане, черният левиатан рязко снижи дланта си и започна да излиза от пещерата.
Друидът отново потъна в скалата, чакайки, докато не беше сигурен, че е дал на Земния пазител достатъчно време да се оттегли. Секундите се нижеха като часове. Най-накрая убеден, че драконът трябва да си е отишъл, нощният елф рискува да погледне на повърхността. Като видя, че пещерата е празна, той се понесе към скривалището на Демоничната душа.
Дори и с ръка, почти опряна върху тайника, не можеше да усети нищо. Въпреки желанието си да се махне от това прокълнато място, Малфурион реши да погледне диска, за да е сигурен, че знае всичко, което е нужно, за да го открие отново. Крас щеше да му задава въпроси.
Той се пресегна напред, а нематериалното му „аз“ премина през прикрития похлупак на скривалището на Нелтарион.
Свиреп рев изпълни пещерата.
Забравяйки напълно Демоничната душа, Малфурион се хвърли дълбоко в стените и се понесе няколко метра, преди да рискува да спре.
Усети как могъща и чудовищна сила претърсва местността, търсейки всичко, което не си е на мястото. Макар и все още да не бе докоснала Малфурион, нощният елф знаеше, че източникът е черният дракон.
Нелтарион очевидно незабавно бе усетил, че нещо не е наред. Но след неориентираното бързо претърсване не бе успял да разбере какво. Друидът остана като вкаменен, несигурен дали трябва да опита да избяга, или да остане неподвижен.
Магическата сонда премина малко по-близо до него, но отново го подмина. Малфурион започна да се отпуска… а после усети как драконът се протяга директно към него.