Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— В Аризона май не плащат добре, а? — отбеляза Доминик.

— Не влагам пари в малотрайна техника.

— Видях колата ти.

— В град като този класифицирам колата като малотрайна техника.

— Тогава сигурно живееш в богаташка къща.

Бетингър натисна бутона за бързо набиране и долепи телефона до ухото си.

Жената от приемната вдигна на второто позвъняване.

— Управление на полицията Виктъри.

— Здрасти Шарън, обажда се детектив Бетингър.

— Здрасти, детективе — жената говореше престорено официално.

— Моля, свържи ме с Айрин.

— Тя обича да бъде наричана госпожица Бел.

— Ще уважа желанието й.

— Изчакай.

Връзката премина в сладникав ду-уап5 и от слушалката се понесе негърски фалцет, който почти наподобяваше птиче чуруликане. Заслушан във фалцетната история за изгубена любов, детективът последва Доминик на Маргарет Драйв. Един куплет точно се разля в хор и певецът повтори припева: „Сложи своята любов в моята кутия за сандвичи“, когато детективът забеляза счупена улична лампа и се спря.

— Уилямс…

Доминик погледна партньора си.

— Трябва да…

— Госпожица Бел слуша.

— Ало, госпожице Бел. Обажда се детектив Бетингър. Видяхме се по-рано.

— Да, помня. Добър ден. — Жената говореше като робот, още не получил чип със самоличност.

— Добър ден. Запозната ли си със случая Илейн Джеймс?

— Госпожа Линднър събра досието. Да ви прехвърля ли?

— Бих предпочел, ако нямаш нищо против, ти да ми помагаш.

Клавиатурата изтрака като автоматен откос.

— Убита. Изнасилена постмортем.

След тази прокламация последва мълчание.

— Търся „студени досиета“, които биха могли да бъдат свързани с този случай.

— Госпожа Линднър не откри обещаващи съвпадения. Некрофилията е много рядка дори във Виктъри.

Бетингър състави внимателно въпрос, надявайки се, че няма да обиди сътрудничката.

— Възможно ли е да имаме неразкрито убийство, където е имало акт на некрофилия, но е останал незабелязан?

По линията се чу щракане и детективът се запита дали роботът не е прекъснал връзката.

— Ами… възможно е — отговори госпожица Бел, а в гласа й се доловиха човешки нотки.

— Тогава бих искал досиетата на всяка жена, умряла във Виктъри през последните осемнайсет месеца — нещастни случаи, естествена смърт, жертви на убийства. С една дума, всички. Умрелите през последните шест месеца нека са най-отгоре. А проститутките на върха.

— Информацията, която поиска, ще бъде на бюрото ти днес до пет часа. — Роботът отново се беше върнал. — И ще изпратя електронните досиета на твоя имейл.

— Много благодаря, госпожице Бел.

— Хубав следобед.

— На теб също.

Бетингър прекъсна връзката и прибра телефона в джоба си. Пъхна измръзналата си ръка в ръкавицата и започна да оглежда счупената улична лампа. Парченца строшена пластмаса още стояха в арматурата, напомняйки бебешки зъби. В нея имаше още птиче гнездо и няколко камъка.