![Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/0/gadna-rabota-na-ulica-gansn-bg-download.jpg)
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
Детективът обхвана с жест на ръката тротоара, платното и паркинга на двуетажната синкавозелена сграда.
— Когато се е прибирала, целият този район е бил тъмен.
— Да, черен като теб.
— Много си умен.
Бетингър влезе в паркинга, оглеждайки синкавозелената сграда, на която имаше табелка с надпис „Общински център Христос Спасител“. Бледо лице се появи на един от прозорците, притежателят му явно бе около метър и осемдесет висок. Скоро към него се присъединиха три по-малки, които едва стърчаха над долната част на рамката на стъклото. Безмълвно и неподвижно децата и техният наставник наблюдаваха нарушителите.
Детективът извади значката си и започна да я върти насам-натам, докато не видя отражението й върху стъклото.
Изведнъж зяпачите изчезнаха.
— Не горят от нетърпение да помогнат.
Доминик също влезе в паркинга и двамата заедно претърсиха района. Сивият асфалт не им поднесе нищо ценно.
— Нищо не открихме — подхвърли едрият мъж, когато той и партньорът му се върнаха на тротоара.
Двамата продължиха на юг и скоро стигнаха до добре поддържана висока сграда от червени тухли, която носеше яркия номер 84 на ревера си. Бетингър се насочи направо към желязната врата, огледа таблото със звънците и намери този на управителя. Доминик, който беше наблизо, се облегна на един от железните стълбове, който приличаше на копие.
— Да, кой звъни? — Гласът, който заговори от решетката на високоговорителя, сякаш принадлежеше на възрастен човек.
Бетингър отново натисна бутона за връзка.
— Полиция. Искаме да видим апартамент петстотин и дванайсет.
За миг настъпи тишина, последвана от пукота на статичното електричество.
— Вече идва полицай. Огледа наоколо и си свърши работата.
Детективът си спомни името на полицая, който беше провел огледа на жилището.
— Полицай Лангфърд?
— Жена ми каза, че приличал на някакъв киноартист.
— Искаме да огледаме отново апартамента.
Последва дълго мълчание.
— Защо?
— Защото искаме да проверим повторно.
— Значи първият не си е свършил работата както трябва?
— Просто искаме да проверим отново.
— Ааа…
Една жена прошепна нещо. От решетката се чу влажен пукот, последван от мълчание.
Детективът натисна отново бутона за връзка.
— Сър? Можем ли да огледаме апартамент петстотин и дванайсет?
— Там има хора.
— Какви хора?
— Мексиканци. Семейство.
Детективите се спогледаха и Бетингър отново натисна бутона.
— Дал си го под наем?
— Хората искат да живеят в тази сграда, а и… не знаехме.
— Никой не каза на нас или на собствениците, че не можем да го правим — защити жената на управителя съпруга си.
От решетката отново се чу пукот на статично електричество.
Бетингър издиша облак пара и пак натисна бутона.
— Какво направихте с вещите на Илейн Джоунс?
— Дарихме ги на благотворителна организация — каза възрастният човек. — Нямаше кой знае какво.
— Благодаря за отделеното време.
— Другият полицай трябваше да ни каже. Не знаехме, че ще дойдете отново.
— Благодаря за отделеното време.
— Няма защо. Всичко хубаво.
Статичното електричество отново изпука.
Детективът погледна Доминик.
— Полицай Лангфърд малък ли е?
— Бръсне се веднъж годишно.
— Боже мили!
Бетингър отново се обърна към домофона, огледа звънците и натисна този на апартамент 512.
Отново запука статичното електричество и един малък мучачо развълнувано попита на испански:
— Кой е?
Разстроеният детектив обърна гръб на желязната врата и закрачи обратно към „Сечуански дракон“.
— А сега накъде? — попита Доминик, който следваше своя партньор.
— В управлението.
— А не на Хаваите?
Бетингър се надяваше, че в досиетата на госпожица Бел ще има нещо полезно, защото студените ветрове на Виктъри току-що бяха замразили случая.
17
Нейните възможности
— Поздравления! — Щастлив за първи път през този ден, Бетингър прегърна Алиса и я целуна по устата. — Изложба в Чикаго — каза той в разрешените й къдрици. — Страхотно!
— Наистина не очаквах да го чуя отново. — Алиса се откъсна от него и извади чаша сок от грейпфрут от хладилника. — Изстисках два, преди да се прибереш.