В долината на смъртта

— Тоя мастър Нютън не е бил изпратен от него при теб?

— Не.

— Е, ние го знаем по-добре. По тоя начин само си влошаваш положението… Какво ще правим, мастър Уилкинс, ще ги окошарим ли за известно време, та да могат да поразмислят и станат по-общителни, или не?

— Да — отговори Олд Файерхенд вместо Уилкинс. — Но преди това бих желал да поогледам килиите.

Уилкинс донесе свещ и ключове и поведе ловеца към подземията. Там долу имаше — отделени със здрава врата — няколко различни по височина и големина помещения, чиито стени се състояха изцяло от квадри[28], а обкованите с желязо врати правеха всеки опит за бягство невъзможен.

Най-ниското от тези помещения беше направо дупка. Човек можеше вътре само да седи.

— Тук ще тикнем Нютън — определи Олд Файерхенд. — По отношение него ви препоръчвам най-голяма строгост и бдителност. Той в никой случай не бива да ни се изплъзне. А сега нататък! Някое помещение за останалите.

Уилкинс отключи няколко врати и ловецът проучи сводестите килии. Те бяха далеч над човешки бой високи и не предлагаха нищо друго, освен голи зидове. При светлината на свещта той забеляза в средата на потона един отвор.

— Онова отверстие отдушникът ли е?

— Да, но то има и друга цел. Води до едно малко помещение в приземния етаж и е затулено с камък. Повдигне ли го човек и сложи ухо на отвора, чува всяка дума, която бива изречена тук.

— Това е от голямо предимство. Така лесно можем да узнаем онова, което те иначе ще премълчат. Аз исках всъщност Нютън да бъде пазен отделно, ала за мен преди всичко е важно да измъкна къде и как мога да открия Уолкър, който го е пратил. Съберем ли Нютън заедно с другите, те ще заговорят за това и ние ще го чуем. Така че нека бъде заключен тук с тях. За да не могат да отгатнат къде се намират, ще ги доведем със завързани очи. Но после и подслушвачът вече трябва да е залегнал горе при отвора. Ще изпратя там дългия Дик.

Отправиха се отново нагоре;. Там завариха Сам още да разпитва пленниците. Той тъкмо искаше да узнае къде се намират конете им, ала те упорито мълчаха.

Винету, който до този момент дума повече не бе изрекъл, сложи ръка на рамото на Сам Хокинс.

— Нека моят брат щади гласа си — каза той с едва доловима усмивка. — Винету беше след тях и знае всичко. Те оставиха един мъж с конете при четирите кедъра, които се извисяват от другата страна на скалистия пояс…

Дик Стоун бе изпратен на неговия подслушвателен пост. Той отстрани камъка, просна се с цял ръст на пода и доближи ухо до отвора. После бушхедърсите бяха отведени в сводестото помещение и заключени.

Не след дълго Уил Паркър доведе животните на пленниците заедно с оставения за пазач мъж. Затвориха го при другите.

Със залавянето на Кървавия Джак и съучастниците му Уилкинс вече си мислеше, че всяка опасност е отминала. Ето защо се изплаши немалко, когато чу от Олд Файерхенд, че към тях напредват триста индианци марикопи.

— Какви са им намеренията? — попита Сам Хокинс.

— Искат две неща. Първо, планират нападение срещу Гълъбицата на вековната гора и второ, хвърлили са око на съкровищата, намиращи се при Синята вода… впрочем — прекъсна се той-много се говори за тези съкровища, мистър Уилкинс. Има ли всъщност нещо вярно в това?