В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— Хората много се заблуждават — отговори уклончиво Уилкинс.
— Е, тогава червенокожите господа нека дойдат и си вземат това, което тук не съществува.
Винету повдигна чело.
— Марикопите са изпълзели като плъхове от дупките си, но Винету ще ги отблъсне без усилие. Той ще язди срещу тях, за да открие техния лагер. Та нали е лесно да се прецени по коя линия ще се появят враговете, които живеят по северния бряг на Рио Хила. Ние се намираме източно от главното течение на Хила и аз мисля, че марикопите ще се придържат към северната страна на реката. Но по този маршрут на пътя им лежи Силвър сити, където те не бива да се показват.
— Тогава пък биха стигнали до форт Уест, където веднага ще им светят маслото — намеси се Сам Хокинс.
— Толкова далеч те естествено няма да отидат. Ще оставят форта вляво и ще яздят между него и заселището.
— От устата на Кървавия Джак дочух, че марикопите можели да бъдат тук още утре по обяд — отбеляза Олд Файерхенд. — Те значи са отдалечени на не повече от един ден преход. Биха ли лагерували нейде наблизо, мастър Сам?
— Няма и през ум да им мине.
— Или в близост до Силвър сити и форт Уест?
— Определено не. Те бивакуват зад тях.
— И кога ще преминат между двете селища?
— Днес, след като се стъмни. Трябва да кажем «днес», защото вече минава полунощ.
— Изцяло съм на твоето мнение. Следователно до това време те ще останат да лежат зад линията, прекарана от Силвър сити до форт Уест. Позната ли ти е местността, мастър Сам?
— Горе-долу, ако не се лъжа.
— Не прави ли Хила зад Силвър сити един значителен завой от юг на запад? Там тя е плитка и тясна и лесно може да се премине на кон. Водата едва стига до тялото на животното. Земята, заключена в този завой, е покрита с девствена гора. По брега расте тръстика и непроходим гъсталак, между това трева, достатъчна за много коне. Там ще се спрели червенокожите.
— Good luck, няма по-добре скривалище за тях от онова място! Сред гората, скрита отпред от реката, те са сигурни като в скута на Авраам. Там и нийде другаде трябва да се търсят и открият. Налага се някой да отиде и види къде сме. Кой?
— Винету — каза вождът спокойно.
— И аз! — рече Сам.
— Винету ще язди сам. Ако Сам Хокинс също има желание да отиде и поразузнае, може да го стори. Нека Огнената ръка го придружи!
— Ами аз! — намеси се Уил Паркър. — Да не би да трябва да остана тук?.
— Да — определи Сам. — Не е нужно половината свят да се разтърчи заедно с нас. Грижи се, дългуч! Ти имаш задачата да пазиш мисията и бдиш над Гълъбицата на вековната гора.
Тогава пък младият апач направи жест на отказ.
— Пъргавият елен закриля Гълъбицата. Той не се нуждае от втори.
От тези думи прозвуча нещо като ревност.
— Приближават много врагове — каза Винету със своя благозвучен глас — и една ръка за закрила не е достатъчна. Нека белите приятели пазят къщата. Винету сега потегля. Той ще язди на север, за да стигне покрай форт Уест на марикопите в гръб.
— В такъв случай ние двамата ще се насочим на юг — отбеляза Олд Файерхенд. — Ще яздим край Силвър сити и ще се явим на индианците в гръб от другата страна. Там може би ще се срещнем с Винету.
— Хау!
Само тази дума произнесе апачът. В следващия миг беше изчезнал от стаята.
Това индианско «хау» е общо за почти всички племена и има различно значение. Най-често обаче се използва като потвърждение, като: «Уговорено!», «Решено!»
Сам се обърна към Олд Файерхенд:
— Кога тръгваме?
— Сега още не. Трябва първо да сляза до Дик. Впрочем нека мастър Уилкинс ти даде някой добър кон от своите, защото твоето муле сигурно е уморено.
— Моята Мери уморена? В такъв случай лошо я познавате. Тя като нищо може да излезе насреща на твоя породист жребец, ако не се лъжа.
Олд Файерхенд завари Дик проснат по корем в партерната стая и с ухо над отвора в пода. Виждайки ловеца да влиза, той положи камъка върху дупката и се надигна.
— Проклета задача! — изруга шепнешком. — Да не би да трябва цяла нощ да клеча така?
— Не, мастър Дик. Такова нещо не искам. Какво става… говориха ли нехранимайковците?
— Само тихо. Мислеха, че някой е останал вън при вратата да ги подслушва. Едва когато бе вкаран последния, разбраха, че Уилкинс си е тръгнал и започнаха да говорят по-високо. Но нищо важно. Тъкмо сега оня, който се нарече Нютън, подхвана дума за Турция.