Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Току-що се магипортирахме, тате — провикна се Пърси. — О, чудесно, обядът е готов!
Вече бяха преполовили порциите си наденички с яйца, когато господин Уизли скочи, размаха ръце и се засмя широко на човека, който крачеше към тях.
— Охо! — извика той. — Героят на деня! Людо!
Хари не бе виждал друг да се откроява така ярко още отдалеч като Людо Багман. Дори и старият Арчи с нощницата си на цветчета бледнееше пред него. Багман носеше дълга куидична мантия на широки хоризонтални яркожълти и черни райета. Огромно изображение на оса красеше гърдите му. Внушителен на вид, той явно не се беше грижил добре за фигурата си. Мантията бе изпъната върху огромния му корем, който със сигурност се бе появил след времето, когато е играл куидич в отбора на Англия. Носът му беше сплескан (може би счупен от някой блуждаещ блъджър, допусна Хари), но кръглите сини очи, късата руса коса и розовата кожа му придаваха вид на престарял ученик.
— Хей, здравейте! — безгрижно извика Багман. Вървеше така, сякаш на краката му бяха закачени пружини, и очевидно бе изключително развълнуван.
— Артър, стари приятелю… — викна той, като стигна до огъня. — Какъв ден, а! Какъв ден! Можехме ли да си поръчаме по-хубаво време? Нощта ще бъде безоблачна… а и организацията май е без грешка… Почти никаква работа нямам!
Група магьосници от министерството с изтормозен вид го подминаха, сочейки разпръскващите се високо в небето виолетови искри — доказателство, че някъде в далечината е запален магически огън.
Пърси се завтече към Людо Багман с протегната ръка. Колкото и да негодуваше срещу начина, по който Багман рърководеше отдела си, желанието му да направи добро впечатление бе надделяло.
— А… да — усмихна се господин Уизли. — Това е синът ми Пърси, току-що започна работа в министерството… А това е Фред… О, не, Джордж, съжалявам… този е Фред… Бил, Чарли, Рон… Дъщеря ми Джини… и приятелите на Рон — Хърмаяни Грейнджър и Хари Потър.
Когато чу името на Хари, Багман реагира светкавично и очите му описаха познатата дъга към белега върху челото на момчето.
— Слушайте — продължи господин Уизли, — това е Людо Багман, знаете кой е и че благодарение на него имаме тези прекрасни билети…
Багман засия и махна с ръка, в знак че не е сторил нищо особено.
— Какво ще кажеш за едно малко залагане, Артър? — нетърпеливо попита той, а в джоба на жълто-черната му мантия подрънкваха множество златни монети. — Роди Понтнър вече заложи, че България ще отбележи първия гол… Аз му предложих добър курс, като се знае, че Ирландия има тримата най-силни играчи на предните позиции от години… А малката Агата Тимс заложи половината акции от фермата си за змиорки, че мачът ще продължи една седмица.
— Охо… да залагаме тогава! — въодушеви се господин Уизли. — Да видим… Един галеон, че Ирландия ще спечели.
— Един галеон ли? — с леко разочарование го изгледа Людо, но съумя да го прикрие. — Много добре, много добре… Други залагания?
— На момчетата им е рано да залагат — намеси се господин Уизли. — Моли няма да…
— Залагаме трийсет и седем галеона, петнайсет сикли и три кнута — обяви Фред, докато двамата с Джордж събираха всичките си пари. — За Ирландия… обаче Виктор Крум ще хване снича. А, добавяме към залога и тази фалшива пръчка.
— Не показвайте тези боклуци на господин Багман! — просъска Пърси, но Багман явно не смяташе пръчката за боклук.
Точно обратното — когато Фред му я подаде, момчешкото му лице светна от възхищение. След миг пръчката изкряка силно и се превърна в гумено пиле, а Багман избухна в смях.
— Отлично! От години не ми е попадало нещо по-убедително на вид! Давам ви пет галеона за нея!
Шокиран, Пърси занемя от възмущение.
— Момчета — прошепна господин Уизли, — не съм съгласен да залагате… Това са всичките ви спестявания… Майка ви…
— Не проваляй удоволствието, Артър! — разгорещи се Багман и нетърпеливо раздруса джобовете си. — Достатъчно големи са, за да знаят какво искат! Мислите, че Ирландия ще победи, но Крум ще хване снича? Няма да стане, момчета, нямате шанс… Ще ви дам добър курс… а ще добавя и петте галеона за смешната пръчка, какво ще кажете…
Господин Уизли гледаше безпомощно как той извади тефтер и перо и започна да записва имената на близнаците.
— Готово! — извика Джордж, като взе отрязъка пергамент, който Багман му подаде, и го пъхна в джоба на мантията си.
Людо Багман весело се обърна към господин Уизли.
— Ще ми предложите ли едно чайче? Опитвам се да намеря Барти Крауч. Колегата от българска страна ми създава проблеми, а аз не му разбирам нито дума. Барти ще оправи нещата. Той говори около сто и петдесет езика.