Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Господин Крауч ли? — обади се скованият като бастун до този момент Пърси и лицето му се сгърчи от вълнение. — Той говори над двеста езика! Езерянски, и таласъмски, и тролски…
— Всеки знае тролски! — отсече презрително Фред. — Само сочиш и грухтиш.
Пърси стрелна брат си с гневен поглед и ядно подкладе огъня да загрее отново чайника.
— Някакви новини от Бърта Джоркинс, Людо? — попита господин Уизли.
— Ни вест, ни кост — спокойно отвърна току-що разположилият се до тях на тревата Багман. — Ама ще се появи. Горката стара Бърта… Паметта й е като продънен котел, а и няма никакво чувство за ориентация. Загубила се е, помнете ми думата. Ще се върне в службата някъде през октомври, а ще си мисли, че е още юли.
— Не мислиш ли, че е време да пратиш някого да я потърси? — колебливо предложи господин Уизли, докато Пърси подаваше чая на Багман.
— И Барти Крауч все това ми повтаря! — Кръглите очи на Багман се ококориха невинно. — Но наистина не можем да се лишим от никого в момента. А, за вълка говорим… Барти!
До огъня току-що се бе магипортирал магьосник, който бе пълна противоположност на изтегналия се на тревата Людо Багман, загърнат в овехтялата мантия на „Уимбърн уаспс“.
Барти Крауч бе сериозен възрастен господин с принципи — бе облечен в безукорно изгладен костюм и с вратовръзка. Късата му сива коса бе разделена на неестествено прав път, а тънките му, подобни на четка за зъби мустачки изглеждаха като подрязани с линийка. Обувките му бяха лъснати до блясък. Хари веднага разбра защо Пърси го бе превърнал в свой идол. Пърси беше твърд привърженик на строгото спазване на правилата, а господин Крауч така изрядно се бе облякъл като мъгъл, че спокойно можеше да мине за управител на банка. Хари си помисли, че дори вуйчо Върнън едва ли би го разпознал.
— Сядай на тревата, Барти — весело предложи Людо и потупа мястото до себе си.
— Не, благодаря, Людо — отвърна Крауч с нотка на нетърпение в гласа. — Търсих те навсякъде. Българите настояват да поставим в горната ложа още дванайсет стола.
— А, това ли било? — попита Багман. — Стори ми се, че онзи разказва как бил видял в гората двайсет трола. Говори с доста силен акцент.
— Господин Крауч! — задъха се Пърси, превит на две в полупоклон, от което заприлича на гърбушко. — Желаете ли чаша чай?
— О! — Господин Крауч изгледа Пърси с леко учудване. — Да… благодаря, Уедърби.
Фред и Джордж едва не се задавиха с чая си, а Пърси с пламнали уши се зае с чайника.
— Да, исках да поговоря и с теб, Артър — проницателният поглед на господин Крауч се отклони към господин Уизли. — Али Башир нещо пак е настроен войнствено. Иска да разговаряте за твоето ембарго върху вноса на летящите килимчета.
Господин Уизли въздъхна дълбоко.
— Миналата седмица му изпратих сова. Писах му това, което съм повтарял сто пъти — килимите са включени като мъгълска вещ в Регистъра на забранени за омагьосване предмети, ама той не ще и да чуе.
— Съмнявам се, че иска да те чуе. — Господин Крауч взе чашата чай от Пърси. — Той настоява да ги внася тук.
— Те никога няма да изместят метлите, нали така? — попита Багман.
— Али мисли, че тук има пазарна ниша за семейни превозни средства — обясни господин Крауч. — Спомням си, че дядо ми имаше дванайсетместен „Аксминстър“8, преди да забранят килимчетата, разбира се.
Думите му трябваше да прогонят всяка капчица съмнение, че някой от рода му е нарушавал закона.
— Е, все още ли си толкова зает, Барти? — нехайно го попита Багман.
— Не се оплаквам — сухо рече господин Крауч. — Да организираш летекоди из пет континента не е малък успех, Людо.
— Предполагам, че и двамата ще сте доволни, когато всичко това приключи — обади се господин Уизли.
Людо Багман се стресна.
— Доволен ли? Не знам дали някога съм се забавлявал повече… А предстоят и други неща, които чакаме с нетърпение, нали, Барти? Много още има за организиране, а?
Господин Крауч вдигна вежди и го погледна.
— Разбрахме се да не разгласяваме нищо, преди всички подробности да…
— А, подробностите! — Багман изрече думата така, сякаш пропъди облак досадни мушички. — Подписаха ли? Съгласиха се, нали? Обзалагам се на каквото пожелаеш, че хлапетата ще разберат много скоро. Та нали ще става в „Хогуортс“…
— Людо, трябва да се срещнем с българите, забрави ли? — Господин Крауч остро прекъсна словоохотливостта му. — Благодаря за чая, Уедърби!
8
Красив и скъп килим по името на град в Югозападна Англия — Бел.прев.