Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Входната врата се затръшна шумно. Джо остави Барбара да си отиде, макар да знаеше, че едва ли ще я види вече. Но това изобщо не го притесняваше. Привличането помежду им беше само физическо и нищо повече. Тя не беше жена, на която би доверил тревогите си.
Тя не беше като… Пени.
Мисълта за съседката го накара да погледне през прозореца на банята. Всички стаи в къщата й светеха. Значи си беше у дома, както и сестра й, която бе паркирала колата си на алеята точно когато Барбара бе позвънила на вратата му.
Внезапно се улови, че е тръгнал навън. Беше обещал да наглежда Офелия, когато Пени е на работа. Доколкото можеше да прецени, и двете момичета бяха застрашени, докато ФБР работеше по залавянето на опасния престъпник. Ако колегата на баща им наистина беше толкова безскрупулен, какво би му попречило да потърси възмездие?
Джо пъхна крака в маратонките, нахлузи едно дънково яке и излезе. Колата на Барбара вече я нямаше.
Беше студена октомврийска вечер. Докато приближаваше къщата на Пени, кръглата луна осветяваше щедро моравата. Тъй като щеше да заминава рано на другата сутрин, сега беше идеалният момент да огледа терена и да вземе всички необходими предпазни мерки.
Дворът на Пени не беше просто оградена поляна като неговия. Докато обикаляше наоколо, видя добре оформените цветни лехи. Ранната слана бе оставила розовите храсти съвсем голи. Ако бодлите им не бяха в състояние да възпрат някой натрапник, то трънливата зеленика, посадена точно под прозорците, щеше да свърши работа.
Стигна до спретнатия вътрешен двор, обзаведен с барбекю, маса от ковано желязо и подходящи столове. Приятната обстановка го изкуши да седне и да послуша цвърченето на щурците в далечния край на градината.
Но в този момент над него се разля светлина и когато вдигна поглед, забеляза, че прозорецът с изглед към залива е отворен. За негова огромна изненада в рамката му съвсем гола се появи Пени и спусна щорите, без да подозира присъствието му.
Главата му се завъртя. Униформата определено бе скривала красивите женствени форми. Тялото му неочаквано се стегна, преди раздразнено да отклони поглед.
Никак не му се искаше да открие, че съседката е привлекателна. Още при завръщането му у дома тя бе разклатила света му — като скачащо в басейн хлапе, което разплисква водата, и оттогава постоянно му беше като трън в петата. Вярно, че му беше физиотерапевт и чудесно се справяше с работата си. Имаше вълшебни пръсти и беше в състояние да облекчи физическите му страдания поне за няколко дни. Но нито имаше нужда, нито искаше да я опознава по-отблизо.
Въпреки това тя настойчиво крадеше от личното му време и си проправяше път в уединеното му, отшелническо съществуване.
Джо се намръщи и отново се зае да проверява сигурността на дома й. Първо изпробва френския прозорец, водещ към вътрешния двор. Беше заключен, но с най-обикновено метално резе. Всеки натрапник би могъл да счупи някой от съседните прозорци и да отвори вратата от вътрешната страна.
Продължи да обикаля и установи, че останалите прозорци и врати са заключени и достатъчно надеждни. Е, поне не беше небрежна.
Чувствайки се задължен да съобщи за слабото място в защитата на къщата, изкачи стъпалата на верандата и почука, като не откъсваше поглед от матираното овално стъкло на вратата, докато чакаше.
Отвори му ужасната Офелия.
— Здрасти — поздрави той, малко объркан от появата й. — Кажи на сестра си да смени резето на прозореца към задния двор. Най-добре да сложи нещо, което се затваря с ключ.
— Добре — отвърна учудено Лия. Беше облечена в копринен халат. — Няма ли да влезете?
Точно това момиче не му вдъхваше никакво доверие.
— Не, благодаря.
— Както желаете — небрежно сви рамене тя, — но в момента Пени пече пай.
Офелия се опитваше да го сближи със сестра си, това му беше съвсем ясно.
— Звучи добре — отвърна той, като се отдалечаваше бързо.
О, не. Пени Прайс не беше негов тип. Предпочиташе връзки с жени, които не разчитат на продължителни и сериозни отношения, а търсят авантюрата и удоволствието, също като него.
— Следващия път.
— Не знаете какво пропускате — подвикна след него момичето, докато Джо почти тичешком се измъкваше от двора.
Нямаше да има следващ път, поне за Пени. Любовниците, които бе имал досега, винаги бяха наясно, че връзката им е само временно развлечение. Така му харесваше и поне докато беше морски тюлен, нямаше намерение да променя положението.