Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Какво искаш да кажеш с това, че нямало места в колата за жени? — попита тя с негодувание.
— Само това — търпеливо изрече Норваг. Той стоеше на най-горното стъпало на една от колите, останала извън портите на хана. — Просто няма място в женската кола за гости. Запазих места в мъжката кола за Ракин и Борлат и една цяла кола за нас тримата. Ще пътуваме по-удобно от всички други в кервана, с изключение, може би, само на търговеца Бекнар.
— Не се безпокоя за удобствата — отсече Нарин, докато разглеждаше малката част от вътрешността на колата, която можеше да улови погледа й. Поне не за тези удобства, за които мислеше Норваг. Независимо колко луксозно беше обзаведена колата, тя щеше да се чувства ужасно, ако трябваше да споделя ограниченото пространство с Джеръл цели шест дни.
В това време Джеръл беше влязъл вътре и проверяваше приготовленията. От мястото си на стъпалата Нарин виждаше достатъчно ясно, че той заема твърде много от вътрешната част.
Норваг се ухили, но не каза нищо. Нарин имаше неприятното чувство, че възрастният мъж чете мислите й.
Шест дни затворена в тази претъпкана кола с Джеръл… Разумът й бързо отхвърли гази мисъл. Трябваше да има друго разрешение.
— Какво е положението при семействата на керванджиите? Сигурно при тях ще се намери място за мен.
— Може би — кимна замислено Норваг.
Нарин успя да улови закачливата искрица в очите му. Тази искра бе достатъчна, за да я подбуди към действие.
— Ще отида да намеря Бекнар. Той би трябвало да знае кой може да ме настани при себе си — добави Нарин почти през рамо и закуцука напред към колоната от коли да търси търговеца.
По пътя бъркотията беше по-малка, отколкото в двора. Керванджиите използваха спирането, за да постегнат и поправят колите или да нагласят по-добре товарите със суровини и стоки, които превозваха.
Огромните коли служеха както за складиране на стоката, така и за подслон на хората, които живееха и умираха в кервана. Съвсем малка част от колите, една, от които бе наел Норваг, се използваше за превоз на пътници.
Нарин не се надяваше твърде да намери по-широка кола. Тъй като керванът печелеше пари, като продаваше и разменяше стоките, които караше, пространството за хората бе ограничено. Само колите, които служеха за работилници, в които се произвеждаха кожени изделия, платно или накити, бяха по-просторни. Но и те бяха претъпкани с масички за ръкоделие, станове или други съоръжения.
Нарин не търсеше пространство обаче. Тя се нуждаеше от разстояние. Разстояние от тревожната близост на един мъж, когото едва познаваше.
Почти цял час загуби, докато намери търговеца Бекнар, човека, който водеше кервана и вземаше окончателните решения относно „гостите“.
— Разбира се, че можеш да останеш при семейство на керванджия по твой избор, вестоносецо — каза той и очите му блеснаха студено и пресметливо, — но това ще ти струва нещо. И аз няма да направя никаква отстъпка от цената, която твоите приятели ще платят за наемането на колата за гости, само защото ти няма да пътуваш с тях.
— Какво искаш да кажеш с това, че ще ми струва нещо? — попита възмутено Нарин. — Аз съм вестоносец на града Калинден. По законите на Ерандейн ти си длъжен да ми осигуриш възможност за пътуване.
— Длъжен съм да осигуря пътуването на вестоносец по служба — съгласи се Бекнар. — Но ти куцаш и затова не можеш да изпълняваш задълженията си. Не се съмнявам, че вече си успяла да предадеш посланието си на друг вестоносец. Това означава, че сега не си на служба и аз не ти дължа безплатен превоз.
— Настоявам да ме превозиш с кервана си, търговецо! — Нарин едва се въздържа да не тропне с крак.
— Пътуването ти е осигурено, вестоносецо. В моята най-удобна кола за гости. И не ти струва нищо — Бекнар сви рамене с безразличие и насочи погледа си към раздвижването около последната кола в колоната. — Ако настояваш да пътуваш с някое от нашите семейства, а нашите семейни коли са вече препълнени, ще трябва да си платиш.
— Колко? — попита Нарин вбесена.
Бекнар помисли върху въпроса.
— Сто кредита в монети на Ануей.
— Сто кредита… Ти си полудял! Съмнявам се дали от Норваг си поискал толкова за цялата кола!
Лицето на търговеца остана безизразно.
Нарин усети, че всичко в нея закипя. Сумата беше твърде голяма. Пресметна с какво разполага и какво евентуално може да очаква от приятелите си. Не възлизаше и на половината от това, което бе поискал Бекнар.
— Ще ти дам десет — каза тя.
— Ха! Май се шегуваш.
Започнаха да се пазарят, но Бекнар не искаше да свали достатъчно, а Нарин не можеше да вдигне достатъчно, за да успеят да се споразумеят.