Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
— Мислиш, че ще избягаш, а, петленцето ми? Не знаеш, че мога да се меря толкова добре, нали?
Докато говореше, силно ме тресеше насам-натам, без да изпуска яката. Той бе луд от ярост и можеше да ме убие в гнева си, ако не бяха ми дошли на помощ. Вече усещах главата си замаяна и погледа — мътен, мъчейки се отчаяно да разхлабя хватката около шията си.
Спаси ме храбрият Фред. Той се хвърли с всичка сила и блъсна малкото си тяло в гиганта. Вкопчи се в него и започна да го дращи и хапе като дива котка. Савидж бе принуден да ме пусне. Паднах безпомощен на земята.
Наблюдавах борбата, но не можех да направя нищо да помогна на приятеля си, защото бях напълно изтощен. Борбата, ако можеше да се нарече въобще борба, не трая дълго. И естествено, щом едно момче стоеше срещу гигант. Були улови храбрия младеж, впил се отчаяно в него, и го откъсна от себе си. Издигна го високо във въздуха, все още ритащ, и го захвърли настрана с всички сили. Фред падна тежко пет-шест метра надалеч и остана неподвижен.
Тържествено, сякаш бе направил нещо чудесно, Савидж заудря ръце една в друга, както готвачът изтупва брашно от своите, и остана загледан в неподвижното момче жестоко ухилен. После се обърна към мен и ме вдигна, както бе вдигнал Фред:
— Да те хвърля ли и тебе?
Затворих очи в очакване да излетя и тежко да падна на земята. Не че ме беше много страх — бързата смърт е по-добра от дългата агония, но първият яростен гняв на Були Савидж бе очевидно утихнал и той само ме мъчеше. Скоро ме свали и ме метна под мишница. С глава и крака, люлеещи се от двете страни на превитата ръка на Були, бях занесен позорно в скритата лодка.
— Стана ли нещо? — попита той, като ме сложи на дъното. — А, спускат лодка. Бъдете готови, момчета, щом Фидлър ги нападне на брега.
Хората заеха местата си и греблата бяха приготвени за мигновено действие. За да не преча на движенията им, бях изтикан на носа. По едно време се осмелих да вдигна глава и да наблюдавам лодката на чужденците, плаваща към издадения нос. Бяха пет души — трима при греблата, натискани дружно, един на кърмата и един при носа.
Лъжливият пустинник прекрати бесните си ръкомахания, щом спасителната лодка наближи брега. Той продължи да тича насам-нататък по пясъка и застана до тясната ивица суша между височината и брега. Към тази точка се насочи и лодката. Когато пясъкът задраска дъното й, дрипавият нещастник нагази до колене във водата и запрегръща членовете на екипажа. Тъкмо бе прегърнал моряка на носа, когато петимата бунтовници, свили се под прикритието на най-близките дървета, докато другарят им играеше ролята на примамка, се хвърлиха внезапно в нападение. Лъжливият пустинник смени прегръдката от радостна в смъртоносна и хвърли първата си жертва в морето. Разнесоха се изстрели, размахана сабя блесна ослепително, когато слънцето се отрази в острието й, и преди екипажът на лодката да разбере какво става, всичко свърши. Шестимата бунтовници скочиха в лодката и загребаха към кораба, оставяйки пет сгърчени тела на крайбрежния пясък. И тъй като по-нататъшното криене беше безполезно, Савидж даде заповед да тръгнем. Загребахме бясно, за да излезем бързо от заливчето.
— Гребете здравата, ей! — викаше Були със страшни ругатни. — Да стигнем първи при кораба. А, ето лодката на боцмана. Тя се движи по-бързо от нашата. Гребете здравата ви казвам! Ще падне бой, момчета, и колкото по-скоро го почнем, толкова по-добре. Ще спечелим цял кораб, а с него ще натрупаме богатства, както всички пирати са натрупали преди нас. Гребете мъжки! Гребете… — продължаваше той и трите лодки вече се събираха към кораба толкова бързо, колкото силните удари на веслата и мощните мускули можеха да ги карат.
Наблюдавах с неспокоен поглед кораба, който наближавахме. Дали неговият екипаж щеше да бъде достатъчно силен да отбие нашето нападение? И в такъв случай щях ли да се отърва здрав и да разкажа на неговия капитан всичко? Дали щеше да повярва той, че на острова има хора, несвързани с мръсния капан, устроен за неговата лодка? Тия въпроси и десетина други се тълпяха в главата ми, докато летяхме по водата под ругатните на Були.
Във всеки случай странникът нямаше вид, че ще се предаде без бой. Шумът от засадата на брега бе вдигнал тревога и по палубата имаше признаци за напрегната и бърза дейност. Виждахме неколцина от екипажа, струпани около едно от оръдията. Пълнеха го и го насочваха. Това ме накара да осъзная страшната опасност, в която се намирах. Струва ми се, че не бих се побоял да бъда под обстрел, ако нападнехме пиратски кораб. Но да седя спокойно и да бъда обстрелван от хора, при които исках да отида като приятел — това бе изпитание, което ни най-малко не ми се нравеше.