Светлина в мрака

— Челюстта му е счупена.

Последва го ликуващият тътнеж от смеха на Уилям.

После друг се нахвърли върху него и Сора чу как дъхът му напуска тялото, когато върхът на тоягата се заби в стомаха му.

— Хайде, негодници, елате — повика ги Уилям, сякаш бяха животни, които иска да примами. С широката страна на тоягата си той отблъсна атаката на още един.

Изненадани, селяните започнаха да отстъпват, докато техният водач не изрева:

— Хванете го!

— Добър командир, няма що — каза Уилям с презрение. — Страх го е лично да ме хване.

Мъжете дишаха тежко от уплаха и гняв.

— Добре! — Командирът скочи във водата и нареди: — Аз ще му измъкна тоягата, а вие… всички вие… го хванете.

Беше план, обречен на провал и на успех. Мъжете се струпаха в потока под неговото застрашително оръжие, докато един силен удар не събори Уилям. Ужасена, Сора чу радостните викове на нападателите, докато Прометеевият16 войн губеше сили под техните удари. Тя обгърна с ръце скалата, на която се бе подпряла и откри един гладък кръгъл камък. Не беше малък, но можеше да го вдигне с двете си ръце и да го задържи. Брони извика:

— Аз ще доведа жената!

Преди да успее да си даде ясна сметка какво точно иска да направи, Сора се обърна и стовари камъка върху главата му.

Успешният удар събори Брони по средата на схватката и я прекрати. Вдъхновена от успеха, Сора се наведе напред и удари още няколко глави, преди да изтръгнат камъка от ръцете й.

— По дяволите! — изруга предводителят, като я издърпа във водата.

— А ни беше казано, че операцията ще е лека — оплака се един от селяните.

Брони изстена.

— Защо смяташ, че Негова светлост нареди осем здрави мъже да заловят един сляп мъж и неговата жена?

Уилям и Сора бяха изкарани от водата и качени върху един голям кон.

— Стегнете му китките, а после ги вържете към кръста й — нареди предводителят с разтреперан от гняв глас. — Така ще сме сигурни, че няма да скочи, защото ще събори и нея. И побързайте! Доста време вече сме на територията на Бърк.

— Да завържем ли и жената!

— Не — отговори водачът им презрително. — Не я ли виждаш каква е? Тя е безопасна.

— Аха! — озъби се Брони. — Главата ми е на друго мнение.

В неведение за нейното участие в боя, Уилям попита:

— Какво си направила на нашия приятел Брони?

— Стоварих камък върху главата му.

Уилям тихо се засмя.

— Това е моята бойна кралица. Един ден ще те науча да се защитаваш като истински рицар. — Той се усмихна, докато пристягаха въжетата около ръцете му, а после ги вързаха за кръста й.

— Боли ли те?

— Няколко порязвания — отговори той пренебрежително. — Най-много пострада гордостта ми.

— Не са много рицарите, които биха могли да отблъснат осем души — посочи тя.

— По-рано можех. — Гласът му прозвуча равен и спокоен.

Конят им, който беше с повод, тръгна бавно напред, а после премина в тръст.

— Не можете ли да накарате тази кранта да се движи по-бързо? — изръмжа водачът им.