Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Един от мъжете отговори:
— Не и с лорд Уилям на гърба й. А и жената отгоре.
Предводителят се приближи към тях и ги предупреди:
— Чуй ме добре. Ние сме кавалерийски взвод от наемни войници…
— Кавалерийски взвод? Силно казано за един наемен войник, който води група необучени крепостни селяни.
— …от осем яки мъже…
— Осем? — присмя се Уилям.
— Най-малко шест — поправи се предводителят кисело. — Ти не успя никого да убиеш, само потроши малко кокали. Ти си слаб, сляп човек, но някога беше войн, ето защо те предупреждавам. Негова светлост те иска жив, но търпението ми има край. Ако не искаш да те караме с вързани ръце и крака, натоварен на коня като дивеч, не се опитвай да бягаш.
— Ще се постарая — отговори Уилям иронично.
Командирът отново застана начело на колоната. Групата се проточи като верига. Като се провираха през храсти и клони, те бързаха да се отдалечат колкото се може повече от отмъщението на лорд Питър от Бьрк. Те мърмореха и плюеха, сравняваха натъртванията си и спореха.
Уилям и Сора започнаха да се приспособяват към друсането.
— Можеш ли да ги освободиш? — попита тихо Сора, когато усети, че Уилям размърда пръстите на ръцете си.
— Мога да ги освободя от кръста ти. Възлите са така затегнати, че пръстите ми изтръпнаха.
Той работеше мълчаливо, докато най-сетне промълви доволен:
— Ето. — Уилям потри пръстите си в нейния плосък корем. — Сега е много по-добре.
— Ами ако открият, че си се отвързал? — промълви Сора разтреперана.
— Няма да обърнат внимание. Той е прав, че сега само един глупак ще направи опит да избяга, а аз не съм такъв. Не, нямаше никакво съмнение за изхода от схватката, но се надявам нашите малки кавалери да са чули виковете и сега да препускат към замъка. Нека се порадваме на ездата, докато достигнем крайната цел, каквато и да е тя. — Пръстите му отново се извиха и притиснаха кръста й. — Ти си слаба.
Тя почувства дъха му на врата си и отново подскочи.
— И си лесно възбудима. Никога не съм очаквал, че жена на твоята възраст ще реагира така само на едно докосване с ръка. Била ли си някога омъжена?
— Не. — Гласът й постепенно премина в писък. — Уилям!
Устните му погалиха врата и раменете й, а брадата му накара кожата й да настръхне.
— Обичам дъха на карамфили. Такава гладка кожа. — Той се усмихна. — За жена на твоята възраст…
— Уилям…
— И такъв едър, стегнат бюст. — Сега ръцете му бяха върху гърдите й и изследваха. — За жена на твоята…
— Възраст. — Тя хвана ръцете му и ги върна обратно на седлото. — Откога знаеш?
— Вече ти казах, че не съм глупак. Клер е на седем години. Голяма разлика между една възрастна жена на четирийсет и нейния брат.
— Не е невъзможно! — възрази Сора.
— Но е малко вероятно. След като стигнах до това заключение, не ми беше особено трудно да сравня моята мистериозна прислужница от банята с недосегаемата монахиня от благороден произход, неизвестната роднина на моята майка, нашата икономка. Дадох ти възможност да ми кажеш истината.
Потънала в мълчание, тя успя само да кимне с глава. Движението на главата й го докосна и той продължи:
— Лейди Сора от Роджет?
— Да — прошепна тя.
Той я намести до гърдите си, за да не падне при подрусването. Нежно обви с мощните си ръце кръста й, но умът му се бунтуваше възмутен. Нима бе открил тази жена, неговата жена, само за да бъде убит от някакъв анонимен негодник, който не смееше да си покаже лицето. В доброто старо време, преди да го бяха лишили с хитрост и измама от зрението му, такова нещо не можеше да се случи. Сега той беше принуден да язди заедно със своя враг към някаква непредвидима съдба. Той прокле пасивността, в която бе изпаднал неговият дух. Копнееше да смаже още нечий череп.
Яздиха до вечерта без почивка. Когато бризът захладя и се засили, те спряха, за да напоят животните. Сора слезе внимателно, тъй като обувките й бяха останали на брега на потока. Краката й се огънаха, протестирайки срещу часовете, прекарани в езда. Уилям се пресегна към нея, но Морт го удари по крака и той политна.
— Ха! Аз ще се погрижа за хубавата дама — изкикоти се Морт, като я хвана за кръста.
Другите също се разсмяха, но ядът им срещу рицаря още не беше преминал. Окуражен, Морт се притисна до Сора и издаде звук, напомнящ целувка.
— Ела с мен, миледи. Ще ти трябва помощ, за да намериш пътя си. Нека да ти покажа огромните дънери, които растат в тези гори.
— По-вероятно пънове — изсъска тя и го одра по лицето. Изпод ноктите й бликна кръв, а Морт зави от ярост. Тя се отскубна от него и залитна насред сечището. В ушите й прозвуча веселият смях на групата. Злокобното преследване на Морт я принуди да побегне.