Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Церемонията е последвана от обяд, на който присъства и Хитлер. Филов разговаря с Фюрера и му предава констатацията на българските военни, че турската армия е в лошо състояние. След обеда Хитлер говори продължително с българския министър-председател и го успокоява за страховете му по отношение на СССР и Югославия. Хитлер извиква и унгарския посланик и заявява, че каквото и да сторят ръководителите на Югославия, тя също трябва да усети ревизията на Версайската система и трябва да компенсира както България, така и Унгария.305 В състава на българската делегация е и Станислав Балан. На обеда той е между двама германски генерали. На генералите донасят телеграма с новината, че вермахтът е започнал да навлиза на българска територия в 12 ч. Като чува това съобщение, Балан изразява съжаление, а военните го питат дали е против навлизането на германската армия. Балан им разяснява становището си: „Отговорих: Аз съм юрист, подписахме пакт в 13.30 ч., вие влизате в 12 ч. Съдбата поискала да закъснеем с пристигането и церемонията да се забави. Но понеже войската не е изчакала, значи тя не влиза, а нахлува в България. Жалко, че такова велико събитие почва с юридическа нередност.“306

Вечерта Филов е поканен от Рибентроп на вечеря в тесен кръг, на която може да бъде придружен от най-много двама. Той се спира на Драганов и Шишманов. След вечерята германският външен министър води българите на място, където се събират нацистки лидери.307 На следния ден, отново при тържествена обстановка, българската делегация отпътува от Виена. В 9 ч. лично Рибентроп идва да вземе от хотела българския министър-председател и го придружава до летището. В 10 ч. делегацията отлита за България, а в 12.30 ч. каца на Враждебна. Оттам Филов заминава за среща с царя, а след нея разговаря с министрите и започва да готви декларацията, която трябва да прочете пред извънредното заседание на Народното събрание. Филов е посрещнат с овации от депутатите на мнозинството. Още преди началото на заседанието 17 опозиционни депутати подават интерпелация, но тя остава без последствия. Предвижда се да няма изказвания за присъединяването на България към Тристранния пакт. Филов пише за този момент: „След речта ми пак овации. Мушанов, П. Стайнов и Держански се опитаха да протестират, обаче бяха винаги заглушавани с ура; комунистите обаче мълчаха и само се подсмихваха. Гласува се с огромно мнозинство.“308 Н. Генчев твърди, че освен Рибентроп, Чано и Ошима, на подписването присъства и Хитлер.309 В. Тошкова смята, че България допринася за по-бързото окупиране на части от полуострова от немците. Но какво можеха да направят управляващите в онзи момент, дори ако не желаеха да присъединят страната към агресорите? Очевидно е, че друг път за спасение няма.310 Димо Казасов в книгата си „Бурни години“ пише, че пактът е подписан от Филов и Попов, което не отговаря на действителността, тъй като Попов по това време е „болен“ и не заминава за Виена.311 Ал. Цанков описва възможните варианти как и по какъв начин България можеше да влезе във войната и дали бе възможно да остане неутрална. Според него България не може да остане неутрална като Швейцария, а не може и да използва датския модел на поведение, при който формално да се изрази протест срещу навлизането на германски войски на българска територия. Не може и да се опълчи срещу вермахта, защото след малко повече от месец щеше да стане ясно, че това би било лудост, като се има предвид югославския пример. Цанков е на мнение, че това е бил единственият изход, който царят е могъл да избере. Той описва една среща, състояла се случайно между него и Борис, при която царят му заявява, че докато е жив, български войски не ще воюват. Цанков в твърде прогермански тон говори за преминаването на вермахта през Дунава и за придвижването на немските войски през територията на страната по посока на българо-гръцката граница: „Навсякъде те бяха посрещани и изпращани от населението най-радушно. Българският селянин и гражданин посрещаше и изпращаше със симпатии и чувства на почит децата на ония бащи, с които преди години, съюзени, воюваха заедно.“312 Цанков одобрява, водената от Царя политика и я подкрепя и в парламента. Негова е, както той сам пише, формулата: „Не сме неутрални, но сме вън от войната.“313 Г. Марков в книгата „Светът през XX век“ изразява мнението, че фактически България влиза в Тристранния пакт на 2 февруари 1941 г. с подписването на протокол в Румъния между българските и германските военни. А официалното подписване на 1 март на протокола за присъединяване към пакта е формално. В мнението на Г. Марков има резон, но може да се твърди и че България влиза в пакта още след срещата на Филов с Хитлер и Рибентроп в началото на януари 1941 г., или пък още през ноември 1940 г., когато царят се среща с Хитлер. Вярно е, че при тези срещи не са подписани документи или поне не е известно да са подписвани такива, но едва ли Хитлер се е нуждаел от подобни документи, за да настъпи на българска територия. Така Г. Марков засяга един наистина интересен въпрос за фактическото присъединяване на България към пакта.314