Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:
Следващият вариант, който също може да се разглежда като чисто теоретичен, е България да не се присъедини към Тристранния пакт, но да не оказва съпротива на Германия при преминаване на вермахта през нейна територия. Това не е възможно, защото в такъв случай управляващите биха били застрашени от евентуална смяна и на тяхно място можеха да дойдат хора, които са крайни привърженици на Берлин. При този вариант не може да се очаква решаване на териториалните въпроси, към което България се стреми. Следващият вариант, който е в сферата на теорията, е България да сключи съглашение с Москва и по този начин да избегне германско настъпление през своята територия. Но къде е гаранцията, че при наличието на подобен пакт Германия щеше да се спре? Дори и с подобен пакт, пак не би имало благоприятна почва за тясно сътрудничество между България и СССР. Царят изпитва ужас от комунизма, който отрича монархическата форма на управление. Така че, ако управляващите искаха да останат на своите позиции, то нямаше вариант да се постигне споразумение между двете страни. А и примерът с Прибалтийските страни е твърде пресен, за да може да се успокоят управляващите среди в София и да предприемат по-сериозно сближение с Москва. При така изложените варианти може би единствен, изгоден за България и управляващите в София, е вариантът, който в крайна сметка се избира — присъединяване към Тристранния пакт и нареждане на страната в лагера на ревизионистично настроените държави, които вече придобиват облик на агресори.
ГЛАВА ТРЕТА
В ПАКТА
След присъединяването на България към Тристранния пакт, Великобритания решава да прекрати дипломатическите си отношения с нея, както впрочем английската дипломация по-рано предупреждава българските управници. На 2 март 1941 г. Рендел е на аудиенция при царя и му заявява английското намерение за прекратяване на отношенията, и както пише Илчо Димитров го пита дали нещо налага неговото оставане в София. Царят показа неангажираност, но споменава, че когато немските войски настъпвали в Румъния и Унгария, Англия не реагирала по този начин. Английският дипломат заявява, че в този случай става въпрос за реална опасност за Англия и за нейната съюзница Гърция. На 5 март Рендел официално съобщава за прекратяването на дипломатическите отношения между Великобритания и България. След като чува за това по радиото, пълномощният министър в Лондон — Момчилов телеграфира до София, че си подава оставката. От двореца са отстранени придворните дами сестри Петрови, които на 1 март „демонстративно“ канят Рендел на чай. България прекратява дипломатическите си отношения с Полша, Белгия и Холандия.321 Д. Сирков пише, че на 3 март президентът Рузвелт блокира българските авоари в САЩ.322 Според П. Шопов в резултат на присъединяването на страната към Тристранния пакт, на 4 март Рузвелт блокира българските авоари в САЩ, също на 4 март той подписва заповед, „по силата, на която се замразява всякаква българска държавна собственост в САЩ или такава на български граждани.“323 Съветският съюз реагира отрицателно на присъединяването на България към пакта. Вишински заявява на Стаменов, че присъединението към договора разширява войната.324 На 3 март СССР декларира своята отрицателна позиция за влизането на България в пакта. След 5 март персоналът на британската легация отпътува за Истанбул. Там в хотел „Пера Палас“ се случва неприятен инцидент. В един от куфарите на легацията избухва бомба, която убива трима и ранява 22 души. За експлозията Англия обвинява България, а пък от българска страна се твърди, че това е или английска инсценировка, или става въпрос за небрежно боравене със собствените експлозиви, за което английското разузнаване е наясно.325 След пристигането в Англия, на вече бившия английски пълномощен министър в София — Рендел му е зададен въпрос защо българският цар избира Германия. Той отговаря кратко: „Страхът от Русия.“326 Английският дипломат не би сгрешил, ако към това твърдение бе добавил и невъзможността на Великобритания, демонстрирана нееднократно в навечерието и началото на войната, да окаже реална помощ на България или на някоя друга страна. Преценката на английския премиер за влизането на България в пакта е: „…предателско съучастие на Борис и неговото правителство.“327
321
Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983, с. 232–234.
322
Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на България към Тристранния пакт. — В: Българо-германски отношения и връзки. Т. I, С., 1972, с. 460.
323
Шопов, П. САЩ и България политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 40.
324
Сирков, Д. Международните отношения на България 1 март — 22 юни 1941 г. — Във: Външната политика на България 1978–1944 г. С., 1978, с. 390.
325
Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 117–118.
326
Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 65.
327
Влахов-Мицов, С. Владетели в примка. 1992, с. 194.