Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Английското разузнаване бързо разбира намеренията на Райха по отношение на Балканите. На 6 януари Чърчил е осведомен от своя външен министър Идън, че германското нападение над Гърция е запланувано за началото на март 1941 г.277 В Лондон са обезпокоени и Рендел получава инструкция да разговаря с Филов и да се осведоми за посещението му в Райха. Министър-председателят му обяснява, че е пътувал поради личен ангажимент, за да посети д-р Епингер във Виена. Същевременно той казва на английския дипломат, че българският неутралитет все още се спазва, обаче възникват все повече трудности. Рендел си прави извода, че българите нямат намерение да се съпротивляват срещу Германия.278 Поради разпространените слухове, че в България се намират немски военни, на 13 януари ТАСС излъчва съобщение, че Москва не е безразлична към ставащото в източния район на Балканите, защото той се намира в близост до СССР и е от значение за неговата сигурност. Четири дни по-късно Молотов чрез пълномощния министър в Москва граф Шуленбург официално съобщава на Райха съветската позиция. По същото време Англия предлага военна помощ на Гърция срещу германско нападение. Гръцкият диктатор Метаксас, разсъждавайки правилно, че Лондон ще подкрепи Гърция с незначително количество войски, отказва, за да не дразни Германия.279

На 18 януари министър-председателят приема българския пълномощен министър в Берлин Първан Драганов, който пристига в София предната вечер и веднага е на аудиенция при царя, а преди да отиде при Филов се среща и с външния министър Попов. Драганов съобщава на Филов, че Германия е готова да отстъпи на България Беломорска Тракия — от р. Марица до р. Места, а също да се изпратят двама генералщабни офицери за преговори по военните въпроси, за да се гарантира българската сигурност. Филов пише, че Драганов не е изпълнил точно дадените му указания, които са били да се ограничи в разговорите си в Германия само по териториални и военни проблеми, но той се е впускал и в други теми, което било в нарушение на дадените му задачи.280 На 20 януари 1941 г. от 10 ч. има съвещание във Врана при царя, на което присъстват само четиримата министри — Филов, Попов, Даскалов и Габровски. Там окончателно се приема, че пактът трябва да бъде подписан, без Германия да се подпомага военно, а прехраната на вермахта, ако минава през българска територия, да бъде германска грижа. Одобрен е и текстът на българо-турската декларация за ненападение, която трябва да се подпише и да остане в сила и след присъединяването на България към Тристранния пакт. Министерският съвет е свикан същия ден и продължава от 18 ч. до 2 ч. през нощта. С мнозинство се одобрява текста на декларацията с Турция. „Поставени бяха последователно въпросите: можем ли да се противопоставим на едно евентуално германско минаване през България, трябва ли това минаване да стане по предварително споразумение с нас, трябва ли и в интерес на страната ли е да подпишем Тристранния пакт.“281 Министерският съвет единодушно приема, че България трябва да влезе в пакта. Само Ив. Багрянов в началото има бележки по първия въпрос, но след това и той признава, че няма друг вариант за излизане от ситуацията. На заседанието присъстват всички министри с изключение на Горанов.