Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Правосъдният министър Митаков узнава за германското нападение над Югославия и Гърция от радиото. Това е доказателство, че министри от кабинета са държани настрана и не им се съобщават поверителни въпроси, засягащи България. Част от мнението на министъра за започналата война срещу Югославия е: „На измяната германците отговарят с гнева на един бог.“340 На 7 април на заседание на Министерския съвет се предлага да се състави протестна нота. Първоначално Попов е против, защото нямало смисъл да се протестира, но след това той съставя нотата и извиква югославския пълномощен министър да му я връчи. Последният заявява, че в момента няма връзка с Белград и не може да предаде нотата на югославското правителство. Още докато пълномощният министър се намира в Министерския съвет, се обявява въздушна тревога.341 На 8 април се получава телеграма от Драганов, който пише, че Рибентроп му е заявил, че се налага да отиде в София и да изложи искането на Хитлер три български дивизии да окупират югославска Македония и да поемат административни функции, за да може немските военни части да се освободят от този ангажимент. На следния ден, 9 април, Филов е при царя, който не иска да се използва термина окупация, а настоява да се говори, че българските войски ще пазят реда в Македония. Филов предлага да не се изчаква завръщането на Драганов, а веднага да се уведомят германците, че българското правителство е съгласно да поеме този ангажимент. Филов се среща с Попов и Даскалов и им излага положението, но Попов е категорично против и отново започва да говори за своята оставка. Генералът е съгласен по принцип, но иска една германска бронирана дивизия да подсигури България срещу евентуални турски действия. Междувременно пристига новината, че поради лошо време самолетът, с който пътува Драганов, е кацнал на друго летище и пълномощният министър няма да успее да пристигне в столицата. „Видяхме в това намеса на провидението и атакувахме наново Попов.“342 — пише Филов. Накрая Попов се предава и след като царят дава своето съгласие по телефона, министър-председателят уведомява германците, че българите са готови да заемат предложената им територия.