Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 25 март 1941 г. правителството на Цветкович присъединява Югославия към Тристранния пакт. Два дни по-късно — на 27 март, ген. Симович извършва преврат и извежда страната от Оста. Хитлер предприема мълниеносни мерки. Още на 27 март вечерта той подписва директива № 25 за ликвидирането на Югославия. Във военната акция, с териториални отстъпки, трябва да се привлекат България и Унгария. Същият ден Драганов е извикан на разговор с Хитлер и Рибентроп. Заявено му е, че новото положение открива въпроса за Македония.332 На 28 март вечерта Филов, Габровски и Попов са на посещение при царя. След като Попов и Габровски излизат, министър-председателят е задържан от царя, който му дава да прочете една поверителна телеграма от Драганов. В нея се казва, че Драганов е бил повикан от Хитлер, като на срещата е присъствал и Рибентроп. Фюрерът е бил много ядосан на Югославия и е казал, че македонският въпрос в тази обстановка може да се разреши в полза на българите.333 На 30 март царят разговаря с Филов за новата телеграма от Драганов, в която пише, че е бил повикан от Рибентроп, който е искал да си изясни българската позиция за Македония. Също така райх-министърът се интересувал дали българското правителство може за 48 часа да организира пропагандни действия. Попов в това време се намира в провинцията, но веднага е повикан в столицата. Отговорът е подготвен от Филов и царя, но Попов отново показва своите отрицателни чувства към германците и особено към Рибентроп. Филов му заявява, че трябва по такъв начин да се представят нещата на германците, та те да не помислят, че българските ръководители се дезинтересират от македонския въпрос.334 На 2 април немски самолети извършват разузнавателни полети над Югославия. Същия ден сръбски части нападат и завладяват граничния пост при Калотина. Задачата на българската армия по време на войната с Югославия е да пази границата ни с Турция.335 На 2 април Филов пише в дневника си, че сръбски подразделения са нападнали граничния пост при Калотина и след престрелка са го заели. Българските войници, без да претърпят загуби, са се оттеглили на едно възвишение в близост до обекта. На съвещание с министрите Филов говори, че предпочита Югославия първа да започне военните действия, та да носи и моралната отговорност за един евентуален конфликт. Попов и Даскалов са твърде резервирани.336 На 4 април Филов узнава от военния министър, че Югославия ще бъде нападната на 6 април, а акциите откъм Румъния и Виена ще започнат съответно на 12 и 14 април.337 На 5 април вечерта Филов споделя със своята съпруга, че на следния ден в 5.30 ч. германците ще атакуват югославската територия. На 6 април това вече е факт, но както пише Е. Филова, София е подложена на бомбардировки от страна на сръбски самолети.338 Ето какво е записал Богдан Филов в своя дневник на 6 април, неделя: „Тази сутрин в 5 1/2 почнаха военните действия на германците срещу Югославия. Още сутринта сръбски аероплани бомбардираха Кюстендил, дето са дадени доста жертви, без ние да сме се намесили във войната. … В 21 1/2 един сръбски аероплан хвърли бомби над София в квартала Булина ливада; има разрушени няколко къщи и осем убити, повечето жени и деца.“339 Същия ден Филов е на аудиенция при царя и констатира, че монархът е малко възбуден, но е доволен, че военните действия са започнати най-напред от югославска страна.