Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:
На 15 януари 1941 г. германският пръв дипломат в София получава телеграфически инструкция да предаде в ултимативна форма на българските ръководители да не създават повече мъчнотии по присъединяването на страната към пакта и навлизането на вермахта на територията на България. Решението на Германия е окончателно и ако се продължава с лавирането и протакането, евентуалните отрицателни последици ще бъдат само за сметка на България.282 Рендел посещава Филов на 18 януари, за да разбере дали София ще влезе в пакта. Филов дава уклончиви отговори и му заявява, че през зимата не бива да се очаква, че немците ще поискат да минат през България, заради трудната проходимост. Рендел заплашва, че ако България пусне немците, турците ще настъпят на българска територия, а Великобритания ще обяви война и ще бомбардира базите на Райха, разположени на територията на страната. На 21 януари цар Борис III подписва Закона за защита на нацията, гласуван от парламента в края на декември 1940 г. Ст. Рачев пише, че Рендел е възмутен, тъй като с този закон България нарушава Ньойския мирен договор и иска Великобритания официално да изрази своят протест, но желанието му не е удовлетворено.283
В тази напрегната ситуация в София пристига „личният приятел“ на Рузвелт полк. У. Донован, чиято цел е да се запознае с обстановката в България и на Балканите и да увери управляващите в София, че Америка е решена докрай да помага на страните, съпротивляващи се на хитлеристите. Той има срещи на 21 януари с Попов, с военния министър ген. Даскалов и с министър-председателя Филов, а на 22 януари Донован се среща и с цар Борис.284 На външния министър Попов Донован задава въпроса какво би направила България, ако войските на някоя Велика сила поискат да минат през територията на страната. Попов отговаря дипломатично, че България не може еднозначно да отговори на този въпрос, защото ако каже, че ще се съпротивлява, то това може да се изтълкува от Великата сила като „провокация“, а ако отговори, че няма да дава отпор, може да се изтълкува от Великата сила като „покана“. Попов подсказва на полк. Донован, че малка държава като България не може да определя сама ходовете си, както това могат да правят САЩ.285 За да изрази по-ясно политиката на България, външният министър разказва на своя гост една история, която и според английския външен министър Рендел характеризира българската политика: „Аз ще Ви разкажа една малка история. Един турчин, осъден на смърт, замолил султана да отложи екзекуцията за една година, като се задължил през това време да научи камилата си да говори. На приятелите си, които недоумявали как ще може да изпълни това задължение, той обяснил: имам цяла година пред мене, а само Господ знае какво може да стане през една година: султанът може да умре, или камилата, или аз самият.“286
В края на януари българска военна делегация заминава в щаба на маршал Лист, за да се постигне споразумение за готвеното преминаване на 12-а армия през българска територия на път за Гърция. Подписва се протокол, с който вермахтът ще премине през територията на страната, като няма да използва български ресурси. Германия се ангажира с въздушното осигуряване на българското въздушно пространство срещу вражески въздушни атаки, а германците поемат и ангажимент да продадат на България противовъздушна артилерия и да доставят самолети. Прехраната и другите нужди на вермахта са за сметка на Германия. „При преминаването си германците се задължават да спазват законите на страната и да се съобразяват с нравите, обичаите и морала на населението.“287
На 31 януари министърът на земеделието Багрянов произнася реч в парламента, в която подлага на критика земеделската политика на кабинета. Филов пише, че само Божилов е поздравил Багрянов след речта му. Министър-председателят решава да си подаде оставката и на следния ден съобщава това на царския съветник арх. Севов.288 На 2 февруари Филов се среща с царя и му излага създалото се неприятно положение. Царят по принцип има желание въпросът да бъде отложен, но министър-председателят настоява проблемът да бъде решен в най-скоро време. Филов предлага на монарха три възможни варианта: сегашния кабинет без Багрянов, сегашния кабинет с нов министър-председател и кабинет, начело с Багрянов, но за последния вариант обърща внимание, че не е удачен, тъй като Багрянов няма необходимите качества за ръководител на кабинет. На следния ден отново има среща между царя и Филов, на която последният казва, че проблемът трябва да бъде разрешен до 4 февруари. Същия ден следобед Филов се среща с Багрянов, който казва, че речта му не е била насочена против правителството, но Филов му заявява, че той е трябвало да го уведоми за подготвяното изказване. Вечерта Филов отново отива при царя, който е почти готов да се раздели със своя бивш адютант, но се опасява да не го превърне в противник на управляващите. Филов го успокоява, че подобна опасност не съществува. На следния ден — 4 февруари сутринта, Филов се среща с царя, който окончателно е решил да се откаже от Багрянов. След това министър-председателят се среща с Багрянов и го пита дали е открил някакъв изход освен оставката. Багрянов отговаря, че изходът е ако правителството приеме неговата реч за правителствена позиция. Тогава Филов го пита дали той ще се откаже от пасажите, които не се одобряват от правителството, но земеделският министър дава отрицателен отговор. Филов му заявява, че вариантите са или той да си подаде оставката, или останалите девет министри да го сторят. Багрянов казва, че ще си подаде оставката, но това да стане на другия ден. Филов възразява, че въпросът трябва да бъде разрешен още днес, тогава земеделският министър казва, че отговор ще даде в 12 ч. същия ден. В 12 ч. Багрянов не се обажда на Филов и последният, след като изчаква половин час, му позвънява по телефона, за да провери какво става. Багрянов отговаря, че в момента си пише оставката, която ще изпрати в двореца, тъй като царят назначава и уволнява членовете на правителството.289
282
Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 25.
283
Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 106–107.
284
Димитров, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 114–120
285
Груев, С. Корона от тръни. Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 45.
286
Пак там, с. 346.
287
Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 78–79.
288
Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 226.
289
Пак там, с. 231.