Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 14 февруари Филов предлага поста на земеделски министър на Кушев, който приема предложението. Царят одобрява новия министър. Същия ден военният министър ген. Даскалов донася на Филов телеграма от Хитлер, че началото на настъплението на германската армия на българска територия ще започне на 21 февруари, когато трябва да започне строежът на мостове през Дунав, а генералното настъпление на 680 хилядната немска армия ще е три дни по-късно. Мобилизацията на българската армия трябва да продължи.290 В началото на февруари Драганов проявява учудваща пасивност и въпреки задачите, които му е възложил Филов, той повече от седмица не се среща с Рибентроп, за да предаде българските искания. Според Н. Генчев пълномощният министър чака правителствената криза, но все пак на 9 февруари Драганов се среща с първия дипломат на Райха и му предава следните искания: „1) да се отложи присъединяването на България към Тристранния пакт до идването на германски войски; 2) да се направи необходимото за успокояване на съседите на България; 3) да се потвърди писмено, че България ще получи Тракия и 4) Германия да не иска българско участие във войната и да изпрати достатъчно войска на Балканите.“291

На 1 февруари 1941 г. в Румъния се подписва спогодбата Нойбахер, която предвижда издръжката на германската армия на територията на България да е за сметка на Германия. Ако германец извърши престъпление на територията на България, то той ще бъде съден от германски съд.292 На 2 февруари се подписва военен протокол между българския генерален щаб и германското главно командване. В този протокол се предвижда, че българската армия няма да се ангажира с военни акции заедно с вермахта, а германците се задължават да защитават България от „евентуални контрамерки“ от страна на съседите, Великобритания или СССР. Ново споразумение се подписва на 15 февруари. В него се предвижда, че двете армии на България и Германия запазват независимо ръководство, докато не започнат евентуални враждебни действия от съседите. В този случай двете армии минават под ръководството на щаба на Лист. Българската армия няма ангажимент да напада Турция и Гърция, но ако сама реши, може да се включи след допитване до Германия.293 На 17 февруари в Анкара и София „публично“ се обявява българо-турска декларация за ненападение. Тя се подписва със знанието на Берлин и с нея българското правителство осигурява неутралитета на Турция при подготвяното присъединяване към силите на Оста.294