Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Тъмно е, милорд, а хората пиха доста на сватбата снощи — каза Евън.
— Въпреки това ги събуди, Евън. Може да се наложи да напуснем бързо това място.
Евън го изгледа учудено.
— Къде отивате, милорд?
— Имам недовършена работа в кулата — отсече Дрейк. — Сега върви.
Дрейк беше решил да се върне в кулата и да спаси Рейвън от яростта на Уолдо. Не искаше да убива брат си, ако не се налага. Независимо какво щеше да направи, не подлежеше на никакво съмнение, че кралят ще го обяви извън закона. Но честта изискваше той да предложи покровителството си на Рейвън. Ако това означаваше да я отвлече, за да я отведе на безопасно място, така да бъде.
Дрейк си припомни нежния отговор на Рейвън на неговата съблазън и почувства как се възбужда. Нейното тяло, всичко в нея беше съвършено. Не беше очаквал да получи такава наслада от женските й дарове. Дори опитни жени не бяха успявали да го задоволят така, както Рейвън тази нощ. А как й се бе отплатил той? Като открадна нейната девственост и я остави да понася сама последиците. Честта изискваше да се извини. Най-малкото, което можеше да направи, беше да й помогне да избяга в Шотландия. Ще предложи сър Джон да я придружи.
Чу се тропот на копита, който привлече вниманието на Дрейк, и той посегна към меча си. Луната висеше високо в небето, обливайки земята със сребристи сенки. Дрейк се взря в тъмното и едва не загуби дар слово, когато разпозна едновременно коня и ездача му. На гърба на чисто бялата кобила седеше жена, чиято разкошна кестенява коса хвърляше тъмни отблясъци под лунната светлина.
Рейвън.
Дрейк сбърчи загрижено чело, докато тя се приближаваше. Нямаше представа какво се е случило, след като излезе от стаята й, но във въображението му се бяха разиграли няколко възможности. Никоя от тях обаче не включваше Рейвън, влизаща на кон в лагера му доста след първата утринна молитва.
Рейвън дръпна юздите на кобилата си и Дрейк посегна да й помогне да слезе.
— Какво стана? Къде е Уолдо?
— Лежи на пода на брачната стая — отвърна Рейвън след малка пауза, поглеждайки го с ъгъла на окото си. — Той знае. — Гласът й беше равен, лишен от всякакви емоции.
— Знае? — повтори безсмислено Дрейк.
— Да, казах му, че не съм невинна, както е очаквал, и той се вбеси.
— Казала си му? Той не откри ли сам?
Мисълта, че Уолдо е легнал с Рейвън, след като Дрейк се бе любил с нея, му причиняваше огромна мъка. Думите й като че ли отмахнаха този камък от сърцето му.
— Не позволих да ме докосне.
— Достатъчно трезвен ли беше, за да разбира какво му казваш?
— Да. — Тя докосна бузата си. — Не го прие добре, затова го халосах с каната за вода. Когато тръгнах, беше в безсъзнание. Ако имаме късмет, ще се свести доста след като сме заминали.
Дрейк вдигна високо вежди.
— Ние? И мене ли включваш, милейди?
— Уолдо знае, че си ти. Знаеше, че няма кой друг да бъде, и се закле да те убие.
Дрейк впи поглед в лицето й. Беше наполовина закрито от сянката и не можеше да го види ясно.
— Направи ли ти нещо това копеле?
Рейвън вдигна брадичка и Дрейк видя ясно лицето й.
— Не дотолкова, че да ме спре да не го прасна. Ще ме убие, ако ме намери.
Дрейк видя тъмната драскотина на бузата й и през тялото му пробягна яростна вълна. Посегна и нежно погали белега.
— Не, няма да те убие, Рейвън ъф Чърк. Няма да му позволя.
Очите й потъмняха от необуздана ярост.
— Не ме лъжи, Черни рицарю, защото няма да го понеса. Остави ме сама да посрещна гнева на Уолдо и никога няма да ти го простя. Знаеше, че той може да ме убие, и въпреки това ме остави сама да се изправя срещу яростта му. Дължиш ми закрилата си до дома на леля ми в Шотландия.
— Мисли каквото искаш, Рейвън, но аз имах намерение да се върна в кулата и да се извиня за това, което ти сторих. Щях да ти помогна да избягаш. Сега, щом си тук, сър Джон ще те придружи до Шотландия.
— Малко късно е за съвестта ти да се покаже на бял свят, Дрейк ъф Уиндхърст — каза ядовито Рейвън.
Появи се Евън и Дрейк не можа да отговори.
— Хората се приготвят за тръгване, милорд. — Той погледна изкосо Рейвън. — Дамата ще ни придружи ли?
— Не — отвърна Дрейк. — Прати ми сър Джон, бързо.
Евън хукна да изпълни заповедта на Дрейк.
Рейвън се размърда нервно, поглеждайки бегло през рамо.
— Уолдо скоро ще се свести и не искам да съм наблизо, когато това стане.
Наоколо хората се приготвяха за тръгване. Дрейк отведе Рейвън настрани, за да поговори на четири очи с нея.
— Сър Джон ще те придружи до Шотландия. Това е най-доброто, което мога да ти предложа. За съжаление не мога сам да дойда с тебе, защото се налага да се върна в Уиндхърст.
Сър Джон пристигна до тях, видя Рейвън и премига учудено.