Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Евън каза, че искаш да говориш с мене.
— Да. Моля ви, милейди, извинете ме за невъзпитанието. Учуден съм да ви видя тук в този късен час.
— Няма време за губене, Джон — каза Дрейк, възползвайки се от мълчанието, наложено от смущението на Рейвън. — Милейди Рейвън спешно трябва да бъде придружена до Единбург. Предложих й твоите услуги.
Джон изгледа неодобрително Дрейк.
— Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от тази нощ — каза той кисело.
Рейвън изхълца болезнено. Звукът накара Дрейк да настръхне, защото знаеше, че сам е причината за нейната болка.
— Съжалявам, Рейвън. Сър Джон знае всичко.
— В-всичко?
— Да. — Той отново се обърна към Джон, избягвайки убийствения поглед на Рейвън. — Какво ще кажеш, Джон? Ще придружиш ли милейди Рейвън до Единбург?
— Не мислиш ясно — възрази Джон. — Прав ли съм да предполагам, че Рейвън бяга от съпруга си?
— Прав си, наистина — съгласи се Дрейк. — Тя трябва да тръгне незабавно, преди Уолдо да е вдигнал на крак войниците си. Ако Дъф реши да се присъедини към него, значително ще ни превъзхождат.
— Прав ли съм да предполагам, че Уолдо знае какво… ммм… се е случило в тази нощ в брачната стая на дамата?
— По дяволите, човече, говори ясно.
Сър Джон обърна вниманието си към Рейвън.
— Милейди Рейвън, Уолдо подозира ли, че може да избягате в Шотландия?
— Дъф ще се сети, ако не Уолдо. Помолих за разрешение да посетя леля си, след като Дъф ме сгоди за Уолдо. Той знаеше, че не харесвам Уолдо и ще се опитам да потърся покровителство от леля си. Отхвърли молбата ми и не ми позволяваше да напускам кулата без придружители.
Джон кимна, после се обърна отново към Дрейк.
— Единбург е първото място, където Уолдо ще търси жена си. Мислиш ли, че ще позволи някой да го отдели от Рейвън? Не, Дрейк, Уолдо има законното право да вземе жена си под свое попечителство.
Дрейк разтриваше пулсиращите си слепоочия, чудейки се как, за бога, си беше позволил да отнеме девствеността на Рейвън. Честта изискваше да се извини по някакъв начин. Надяваше се, че като я изпрати в Шотландия с придружител, ще е достатъчно, но вместо това животът му с всяка изминала минута ставаше все по-сложен.
— Искам да ида в Единбург — каза твърдо Рейвън.
Дрейк въздъхна тежко.
— Джон е прав. Уолдо ще те намери до една седмица и когато те открие, наказанието ще е сурово. Това ли искаш?
— Загрижеността ти е трогателна — каза саркастично Рейвън. — За съжаление идва твърде късно. Ако леля ми и съпругът й не могат да ме защитят, няма защо да се тревожиш, защото ще си направил каквото е трябвало, като си ме отвел при тях.
На Дрейк това никак не му харесваше. Изведнъж му хрумна едно решение, за което, страхуваше се, цял живот щеше да съжалява.
— Няма да отидеш в Шотландия.
Рейвън стисна упорито уста.
— Ще отида.
— Отговорен съм за тебе. Нямаше да си в това положение, ако аз не бях се държал неразумно. Ако не се бях намесил, Уолдо щеше да вземе твоята девственост, както си му е редът, и ти така и така щеше да бъдеш негова жена.
Лицето на Рейвън изразяваше непокорство.
— Да, и щях да мразя всеки миг от този живот. Може би ти ми направи услуга, Дрейк ъф Уиндхърст.
Дрейк се изсмя сурово.
— И може би не направих услуга на себе си.
Той погледна към издутата калъфка от възглавница, привързана за седлото.
— Виждам, че си се приготвила. Добре. Веднага тръгваме за Уиндхърст.
— Уиндхърст! Не. На север към Шотландия.
Тя се качи на кобилата си и се опита да я обърне, но Дрейк хвана юздите.
— Накарай хората да побързат, Джон — заповяда кратко Дрейк. — И изпрати сър Ричард при мене. Имам специална задача за него. Скоро ще съмне и слугите ще се размърдат. Трябва да сме далече оттук, преди Уолдо да се събуди и вдигне тревога.
Рейвън направи отчаян опит да измъкне юздите от ръцете на Дрейк. Не искаше да ходи в Уиндхърст. Дрейк ясно и беше дал да разбере, че за него тя е само затруднение, товар, който не е предвиждал. Защо така изведнъж в него се събуди съвестта, питаше се тя, когато изобщо не се беше обезпокоил от това, докато се любеше с нея. Беше отнел невинността й и я беше оставил сама да се оправя с последиците. Като дете тя бе обичала този дявол с черно сърце, но тогава той беше мил, добър и почтен. Би отишла на драго сърце с Дрейк в Уиндхърст, ако не й беше дал да разбере, че за него не е нищо повече от един товар, който трябва да носи, за да изкупи греха си.
Рейвън погледна към кулата и видя светли точици, които се движеха насам-натам в мрака.
— Факли.
Възклицанието й привлече вниманието на Дрейк.
— По дяволите! Уолдо се е свестил и е повикал стражите.