Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Към Уиндхърст! — извика Дрейк и пришпори коня си. Рейвън усети как кобилата й се дръпва и разбра, че Дрейк още държи юздите й. Тя препусна в галоп, далече от замъка Чърк, далече от Уолдо, към един нов живот с мъж, който я бе използвал като инструмент на отмъщението срещу брат си и сега я смяташе за наказание, с което да изкупва греховете си.
Яздеха на юг през тресавища и ливади през остатъка от нощта и до късната сутрин. Рейвън беше толкова гладна, че стомахът й сякаш беше залепнал за гръбнака. Току-що бяха пресекли един плитък поток, когато Дрейк най-накрая даде знак да спрат, за да могат конете да пият вода и да си починат, а ловците да опекат дивеча, който бяха застреляли по пътя дотук. Рейвън не виждаше признаци някой да ги е проследил и си отдъхна успокоена. Не й се искаше отново да се срещне с Уолдо, защото знаеше, че този път няма да се измъкне току-така.
Рейвън намери едно дърво и седна да си почине. Затвори очи за миг и се унесе. Събуди се едва когато почувства, че някой я побутва. Отвори очи и видя Дрейк, наведен над нея. Държеше парче месо, набодено на пръчка, което ухаеше вкусно.
— Ловците ми донесоха няколко заека и малък елен. Гладна ли си?
— Прегладняла. — Тя взе месото и го заръфа с апетит. — Кога ще стигнем Уиндхърст?
— След няколко дни. Далече е. Замъкът Уиндхърст е разположен в Южен Уесекс, на един ръкав, който се вдава в морето. Наблизо е село Байдфорд.
— Виждал ли си някога владенията си?
— Да, преди няколко години. Но нямах пари да възстановя и укрепя замъка, затова не виждах причина да се връщам там. След няколко години състезания по турнирите спечелих достатъчно богатство, за да възстановя Уиндхърст и да си създам собствена войска.
Рейвън подбра внимателно думите си.
— Аз ще ти преча. Може би ще размислиш и ще ме пратиш в Шотландия със сър Джон.
Той погледна настрани и на Рейвън й се стори, че сякаш току-що е изял нещо кисело.
— Дължа ти своето покровителство.
Тя го изгледа намусено.
— Няма да споря по този въпрос с тебе, но аз те помолих да ме придружиш до Шотландия, не до някакъв полусрутен замък, който се руши още отпреди ти и аз да сме били родени.
Гримасата му стана още по-изразителна.
— С мене ще си в по-голяма сигурност.
— Не мога да живея вечно с тебе, Дрейк. Един ден ще поискаш да се ожениш, и аз ще съм ти пречка. Тогава какво?
— Искаш ли да се върнеш при Уолдо?
— Знаеш, че не мога. По-скоро бих живяла в бордей, отколкото да се върна при него. — Изведнъж лицето и се озари от някакво внезапно решение. — Ще помоля папата за анулиране.
Дрейк махна с ръка.
— Това ще отнеме години.
Тя се оклюма, като помисли за неясното си бъдеще. Ако остане с Дрейк, това ще застраши живота му, защото тя знаеше, че Уолдо няма да се успокои, докато не си я върне. Уолдо може би щеше да си спомни за Уиндхърст и да дойде с войниците си да нападне замъка. А според собствените думи на Дрейк крепостта му не беше в състояние да понесе никаква атака.
— Няма ли друго място, където да бъда в безопасност? Може би в Лондон — размисли се тя. — Хората казват, че в такъв град можеш да се изгубиш.
Дрейк се замисли за миг, но скоро отхвърли предложението.
— Не. Ти си твърде добре възпитана и не можеш да оцелееш сама в Лондон. — Той я накара да го погледне в лицето, после погледът му се плъзна надолу по тялото й. — Може би ще те задържа като моя любовница.
Рейвън избухна в негодувание:
— Черният рицар винаги ли получава това, което иска?
От усмивката му, пълна с чувствен подтекст, по гърба й пропълзяха тръпки.
— Винаги. Ти ме помоли за покровителство, Рейвън, и аз ти го давам. Ще стана твой покровител и твой любовник. Не е толкова лоша съдба, нали, скъпа?
— Отиваш отвъд границите на лудостта — нападна го Рейвън. — Ако си спомням правилно, ти не ме харесваше.
Той се отпусна до нея.
— Може да съм си променил мнението. Ти си изкусително парче, Рейвън ъф Чърк.
Рейвън вдигна предизвикателно брадичката си.
— Няма да се търкалям с тебе, Дрейк ъф Уиндхърст.
Следващите му думи, произнесени с нисък съблазняващ глас, накараха сърцето й да се разтупти бясно.
— Нима? Ще видим, милейди.
Той хвана брадичката й в широката си длан. Тя се вгледа дълбоко в сребристите му очи, видя там нещо, от което и двамата се плашеха, и потръпна. Изведнъж болезнено осъзна, че този мъж притежава властта да я обсеби телом и духом, ако не вземе мерки да се предпази. Имаше сериозна причина да го мрази, но не можеше да открие в сърцето си и частица омраза към него. Ако не беше влязъл в стаята й през брачната нощ, сега тя щеше завинаги да е обвързана с Уолдо.