Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Дрейк отиде с ловците.
Рейвън с учудване видя сър Джон, застанал зад рамото й. Тя се изчерви, притеснена, че сър Джон така лесно е разчел мислите й.
— Елате — каза той, хващайки я за лакътя. — Евън ви е постлал одеяло да седнете при огъня. Сигурно сте изморена. Денят беше дълъг.
Джон, изглежда, не бързаше да си тръгва. Седна долу до нея и протегна крака към огъня.
— Отдавна ли познавате Дрейк? — запита любопитно Рейвън.
Имаше безброй въпроси относно миналото на Дрейк. Искаше да знае всичко, което бе станало с него, откакто напусна замъка Чърк.
Джон не скъпеше думите си.
— Да. Бихме се заедно при Креси във Франция. Аз съм рицар без земя, точно какъвто беше Дрейк, преди да се отличи на бойното поле и да го наградят с Уиндхърст и графска титла. Без съмнение сте чували как спаси живота на Черния принц. За мен е чест и удоволствие да се бия рамо до рамо с Дрейк. Когато кралят го награди със земя и титла, аз му се заклех във вярност, и оттогава винаги съм с него.
— А войниците? — запита Рейвън. — Всички ли са се заклели във вярност към Дрейк?
— Да. Макар че повечето от тях му служат срещу заплата, всички са лоялни към Черния рицар, милейди. Няма защо да се боите.
Може би не от хората на Дрейк, но със сигурност трябваше да се бои от самия Черен рицар, помисли си Рейвън. Това обаче не я спря и тя продължи да задоволява любопитството си. Разказваха се легенди за подвизите на Черния рицар, но тя се интересуваше предимно от частния му живот.
— Дрейк има ли жена?
— Няма време за жена. Но сега, когато най-накрая ще се установи в Уиндхърст, предполагам, че ще помисли за наследници и други такива неща.
— Чувала съм, че жените сами му се хвърляли в краката.
— Да, и той приема ласкателствата им като нещо дължимо и им се отплаща, като върви по гърбовете им — отговори Джон.
Рейвън прикри с ръка усмивката си.
— Кажете ми истината, сър Джон, Дрейк има ли си любовница? Или може би не само една?
— Дрейк има много жени, но сега няма любовница. Друго нещо да ви интересува, милейди?
— Според мене й каза достатъчно — намеси се Дрейк и седна при тях.
Те бяха така увлечени в разговора си, че не го бяха забелязали кога се е приближил. Сър Джон скочи на крака.
— Дрейк! Трябва ли така да се промъкваш? Ловците върнаха ли се?
— Да. Ти нямаш ли си друга работа, освен да забавляваш милейди Рейвън с моите подвизи?
Устните на Джон се извиха нагоре в подигравателна усмивка.
— Аз само задоволявах любопитството на дамата.
Дрейк очевидно не споделяше веселостта на Джон.
— Надявам се това да е всичко, което си смятал да задоволяваш.
Рейвън възкликна възмутено.
— Дрейк! Това е нечувано нахалство.
Дрейк погледна строго надолу към нея.
— Аз само защитавам вашата добродетелност, милейди.
— Май малко късно си се сетил за това — отсече Рейвън.
— Извинете ме — каза Джон и се поклони учтиво на Рейвън. — Трябва да нагледам хората и конете.
И той се отдалечи бързо, явно щастлив, че е успял да се измъкне от словесната битка.
Дрейк обаче не бързаше да си ходи.
— Ако имате въпроси за миналото ми, милейди Рейвън, предлагам да питате мен.
— Толкова ли е необичайно да искам да науча нещо повече за моя закрилник?
— Докато не се задълбаваш много в личните ми работи.
— Като например жените ти?
Сребристият му поглед потърси лицето й.
— Няма какво да се интересуваш за тях.
Любопитството на Рейвън за романтичните подвизи на Черния рицар още не бе задоволено, но тя махна пренебрежително с ръка и заяви:
— Прав си. Подвизите ти не ме интересуват.
Дрейк се отпусна до нея.
— Вече знаеш най-важното за мене. Баща ми казва, че съм роден извънбрачно. Живеех с майка си и баба си в едно селце в Уелс, докато майка ми умря. После баща ми дойде да ме вземе и ме даде на служба при лорд Нийл. Аз се влюбих в сестра ти и тя ми бе отнета, както добре знаеш. Това е всичко.
Недостатъчно, помисли си Рейвън. Все още имаше тайни, забулващи миналото на Черния рицар. Невероятно, но тя искаше да знае имената на всички жени, с които беше спал. Тази мисъл я стресна и тя сведе очи към скута си.
— Предпочитам да не разпитваш приятелите ми зад гърба ми — добави той.
Рейвън кимна в знак на съгласие и това, изглежда, го задоволи, той стана и се извини. След малко Евън се появи с огромна порция печен заек, набодена на пръчка, и чаша бира. Рейвън започна да яде с голям апетит, облизвайки пръстите си, и въздишаше щастливо след всяка хапка. Макар че това далеч не можеше да се сравни с изисканите ястия, поднасяни в замъка Чърк, беше по-вкусно от всичко, което някога беше яла.
Рейвън погледна оттатък лагерния огън, където Дрейк седеше до сър Джон, и притеснена, бързо отмести поглед, когато той обърна глава към нея и срещна очите й. След миг той стана и дойде при нея.