Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Тя събра всички сили и го заудря по гърба, когато той я грабна и я отнесе в брачното легло, притискайки я с тежестта си. Вплете пръсти в косата й и изви брадичката й назад, докато с устни си проправяше пътечка по шията към гърдите й. Захапа лекичко щръкналото й зърно през ризата. Ръцете му стискаха гърдите и. Рейвън се опита да протестира, но той раздра ризата й отгоре надолу и я захвърли настрана. После ръцете му залепнаха по голата й кожа и макар че се бореше, Рейвън усети как нещо в нея се разтапя. Когато той разтвори краката й и легна между тях, тя осъзна какво се готви да направи и отчаяно започна да се опитва да го отмести от себе си.
— Дрейк! Остави ме! Ти си пиян. Не искаш наистина да го направиш.
— Грешиш, милейди. Точно това искам да направя.
Тя се вгледа в очите му, изпълнени с решимост, и разбра, че е загубила. Възбуденият му член се опираше плътно в нея, толкова силно доказателство за това, че силно я желае. Беше горещ и невероятно твърд. Тя хлъцна, когато той хвана ръката й, пъхна я между двамата и я накара да хване възбудената му мъжественост.
— Мислиш ли, че не те искам? Виж колко много те желая.
Пръстите на Рейвън инстинктивно се свиха около него.
Той пулсираше със собствен живот, стомана, обвита в коприна. Беше толкова голям. Сила и мъжественост запулсираха в дланта й, когато той издаде остър вик. Дали ще я нарани, питаше се тя. Сигурно не, не и толкова ужасно, както Уолдо, във всеки случай. Уплашена от посоката, която вземаха мислите й, тя дръпна ръка.
Тогава устата му отново се впи в нейната, жадна, властна, изискваща отговор, който Рейвън даваше въпреки нежеланието си да попадне под властта на неговата съблазън. Той я целуваше така, че тя помисли, че ще се разпадне, докато той не получи отговор от нея. Явно окуражен, Дрейк я зацелува още по-стръвно. Тя изпусна дълбока въздишка, когато върховете на пръстите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й. После почувства едно съвсем ново усещане, когато той пъхна пръста си в нея. Рейвън помисли, че той потръпва, но после разбра, че това е собствената й реакция.
Тя изстена, когато палецът му се плъзна върху нея, намирайки едно чувствително място, в което възбуди нетърпима жажда. Продължаваше да я целува и ласките му събуждаха пламъка, който тлееше в нея, превръщайки го в огнедишащ ад. Тя не можеше да мисли, макар че с едно ъгълче на мозъка си съзнаваше, че трябва да се бори по-силно, да се съпротивлява. Но чувстваше само разливащото се из нея удоволствие, което я обземаше, растеше и ставаше все по-силно.
Въпреки че мигът бе толкова греховен, Рейвън за пръв път в живота си изпитваше страст и се потапяше в нея. Ако наистина държеше на съпруга си, тя щеше да се бори срещу Дрейк със зъби и нокти, но тя презираше Уолдо. Не мислеше за последиците, нито колко сурово ще я накаже Уолдо, когато научи какво е станало тази нощ в брачното му легло. Сетивата й се разтапяха в аромата и вкуса на мъжа, който правеше с нея такива греховно прекрасни неща.
Уолдо напълно изчезна, докато умелите пръсти на Дрейк я възбуждаха, а целувките му отнемаха разсъдъка й. Този път тя нямаше нужда да я подтикват, посегна между двамата и хвана възбудения му член, като започна да го гали така, че той запулсира и стана невероятно твърд.
— Божичко! — Острият му вик прозвуча така, сякаш някой го разкъсва на две. — Много ме предизвикваш, така милейди. — Очите му потъмняха като две капки разтопено сребро. — Искаш ли ме, Рейвън?
— Не е честно — каза Рейвън след дълго мълчание. — И двамата ще идем в ада заради тази лудост сега. Но не мога да лъжа, Дрейк ъф Уиндхърст, искам те. Прости ми, Господи!
— Нямаш нужда от прошка — каза почти сърдито Дрейк. — Нямаш никаква вина. Ти си невинна и прекалено неопитна, за да ме спреш. Така кажи на Уолдо, ако пита къде е девствеността ти.
Рейвън знаеше, че Уолдо ще реагира яростно, когато научи, че е бил измамен, но беше прекалено потънала в страстта, за да мисли толкова напред. По-късно, след като се наслади на удоволствието, което й даваше Дрейк, можеше да го ненавижда заради това, че е похитил честта й. Сега нищо нямаше значение, само искаше да опита още от възбуждащите неща, които той правеше с нея. Знаеше интуитивно, че когато легне с Уолдо, няма да изпита никакво удоволствие, затова отчаяно искаше да познае насладата с Дрейк, дори да е само този единствен път.