Черният рицар

Рейвън знаеше, че Дрейк бе постъпил непочтено, като я бе съблазнил, че бе откраднал нейната девственост, защото мразеше съпруга й, но това косвено я бе освободило, а тя копнееше точно за това освобождаване.

Щеше да продължи да мисли така, но видя, че устните на Дрейк са толкова близо до нейните, че усещаше как дъхът му я докосва. Разбра, че той ще я целуне. Притисна гърба си към дървото, но нямаше накъде повече да бяга, а той скъсяваше разстоянието помежду им. От устните й се изтръгна стресната въздишка, когато ръцете му обхванаха раменете й, притегляйки я плътно към него. Устните му се доближаваха бавно, прилепиха се към нейните, той близна полека крайчеца на устата, после пъхна езика си в устата й, за да проникне по-навътре.

Рейвън почувства как светът се накланя и започна да се дърпа яростно, когато ръцете му потърсиха гърдите й под наметалото, а умелите му пръсти напипаха зърната й и ги превърнаха в щръкнали от болка розови пъпки. Точно когато тялото й започна да я предава и тя се наведе към него, той изведнъж се отдръпна и й подаде месото.

— Яж, Рейвън. Ще ти трябва много сила за предстоящото пътуване.

И си тръгна. Рейвън се загледа смаяна след него. Явно беше напълно готов да упражни върху нея силата на съблазънта си, за да я има като любовница, и тя се закле мълчаливо да се съпротивлява на всяко ново домогване на Черния рицар.

Дрейк седна отделно от своите хора, ядеше, но не усещаше вкуса на храната. Дяволите да я вземат Рейвън ъф Чърк, помисли той унило. Тя разпалваше страстта му както никоя жена досега. Той я искаше. Още тази минута. Искаше да я притисне долу на твърдата земя, да повдигне полите й, да проникне в нейното стегнато, сладко тяло. Беше първият й мъж и по някаква необяснима причина искаше да е и последният. Поклати глава учуден. Мисълта, че иска Рейвън, го тревожеше особено след като толкова години я беше мразил. Кой можеше да си помисли, че ще израсне като възхитителна красавица с тяло, което може да изкуси и светец? А Господ знае, че той не беше никакъв светец.